<< История на града Градски символи Музеи Паметници
Археологически обекти Местности с историческо значение Храмове
Архитектурни забележителности Галерии Културни институти >>



Хощеровата къща (сега известна като къщата на Миролио)

Построена през 1909 г от един от видните сливенски текстилни индустриалци Русчо Андонов с прозвище Хощера.

Национализирана през 1948 г. и изпозвана е като административна сграда на различни институции.

Купена и реставрирана от италианския бизнесмен Едуардо Миролио.
.



Художествена галерия "Димитър Добрович"

Сградата на художествената галерия "Димитър Добрович". Построена е през 1910 г. от търговеца Георги Узунов, по проект на архитект Боян Стоянов.





Маазите

В гр. Сливен има запазени няколко образци на български възрожденски търговско-промишлени сгради - маази.

Между тях е тази. построена през 1873 г. от братя Минови Характерно за нея е, че мраморният надпис е на български и френски, но не и на турски език, което вероятно е прецедент за времето си.




Със своя характерен кобиличен покрив, сградата е сред най-красивите сгради от този вид в нашите земи. С названието си напомня една друга, вече съборена сграда "Дебоя" (от френски Depot - което означава склад).




Къща-музей на Сливенския бит от ХІХ век




Къща-музей на Сливенския бит от ХІХ век е строена от тревненски майстори за богатия сливенски занаятчия дядо Бою.


Къщата е от типа на отворените симетрични чардаклии къщи,. характерен за архитектурата на Сливен през късното Възраждане, голям отворен салон (хает), дърворезбени тавани в стаите и дълбок зимник.

Разположена е в дъното на обширен калдаръмен двор с навеси и цветна градина.




Първата държавна текстилна фабрика на Балканите




Сградата е завършена през 1843 г. като главен корпус на Първата държавна текстилна фабрика на Балканите. На южната фасада има запазен строителен надпис на български и турски език, но в турската версия има допусната грешка, което косвено указва на факта, че строителят е българин. До Освобождението тя е най-голямото светско здание у нас. Впоследствие става един от най-зловещи политически затвори в България. Днес е предоставена за ползване на Регионален исторически музей - Сливен. В нея могат да се видят поредица временни тематични изложби, свързани с историята на града и региона.





Сградата на Историческия музей

Сградата е завършена през 1895 г. от тревненския майстор Кольо Ганчев, ученик на Кольо Фичето, и е собственост на търговеца Иван Желязков, син на Добри Желязков - Фабрикаджията. В архитектурата и има подчертано европейското влияние. Това е масивна триетажна сграда с двураменно стълбище и раздвижено фасадно оформление. Сградата е с големи салони и симетрично разположени стаи. Тя е подарена на града от последните потомци на Иван Желязков.






Къщата на Теодора Хаджидимитрова



Къщата е построена от търговеца Димо Райнов около 1880 г., след големия пожар, опустошил центъра на гр. Сливен по време на Освободителната война.

Има уникална архитектура, с покрив от асиметрична кобилица, единствена по рода си в нашите земи.




Поради това, че вече е "Изгряла Свободата", характерната за сливенските къщи таванска дърворезба, изобразяваща слънце, за първи път вече е изнесена отвън, на фасадата на сградата.

Дълги години в нея живее една от наследниците на собственика, Теодора Хаджидимитрова - известна сливенска художничка и обществена деятелка.



Къща на фамилия Миркович



Къщата на фамилия Миркович е паметник на културата от епохата на Българското Възраждане и е обект с национално значение. В нея е устроена тематична експозиция "Старият Сливен" с картини от стария сливенски бит на художника Добри Добрев.



Сградите от "Просветния триъгълник"

В турско време тук се помещава централното класно училище. Американският журналист Макгахан в своя публикация през 1876 г. твърди, че това училище по материалната си база и качеството на обучението по нищо не отстъпва на аналогични учебни заведения в Англия и Франция.

По време на Освободителната война училището е превърнато в склад и е опожарено. През 1879 г. Сливен е център на бунтовете против намесата на турски инспектор-ревизор. Затова губернаторът ген. А. Д. Столипин "глобява" сливенци и нарежда с тези глоби, заедно с отпуснатите от него средства, да се построи ново училище.

По това време в Източна Румелия е имало само 2 мъжки гимназии (в Пловдив и Сливен), а желащите да учат са били много, затова, през 1897 г. се изгражда нов корпус. По-късно са построени и останалите сгради.

Реномето на Сливенската гимназия е било толкова високо, че, когато нейни възпитаници са кандидатствали в Европейски висши учебни заведения, са били приемани без изпит.




.

.

<< >>