РОЛЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОЙВОДАТА В ХАЙДУШКАТА ЧЕТА
Войвода наричали водача на хайдушката дружина. Той притежавал най-голяма смелост и имал най-голям опит. Думата му била закон за всички. Негова задача била да се грижи за хайдутите от дружината, да бъде строг водач и справедлив съдник. Освен многобройните си задължения, определени в правилата на дружината, при нужда той подпомагал и със съвет на останалите и понякога дори успокоявал вълненията им.
Ето на какви условия трябвало да отговаря хайдутинът, който ще бъде избран за войвода на дружината:
• да познава околността, да знае къде може да установи бойците при дъждовно или студено време. Да познава пътеките, кладенците и пещерите в района на действие на неговата дружина;
• да осигури оръжия и боеприпаси за всички бойци от дружината;
• подпомогнат от байрактаря на дружината, да обучи хайдутите да държат пушките си правилно и да бъдат облечени така, че облеклото им да не пречи при големите преходи и по време на битките;
• да научи бойците да владеят отбрана с помощта на нож;
• да покаже на всеки момък как да разглобява и почиства пушката си, а после бързо да я сглобява;
• да обучи момчетата да си правят фишеци, съобразно с вида на пушките, които използват. Да следи за икономия на фишеци;
• при условие, че е осигурил по-голямо количество барут и местоположението на дружината позволява, да обучи бойците да бият точно и бързо на нишан;
• да обедини дружината си с цел да бъдат преследвани турските потисници и да им се отмъщава за злините, причинени на българския народ;
• да наказва предателите, без да им дава възможност за откупуване или намаляване на наказанието, вследствие на молби;
• при получаване на сведение за народни предатели, да бъде предпазлив. За да не бъде подведен от клевета, информацията му трябва да бъде проверена, преди да се пристъпи към наказанието на виновните;
• да пази дружината си от маловажни и ненужни сражения, за да не хаби силите на бойците, тъй като при всяка битка има жертви и ранени. Предпазливо да избира подходящо място за сражение, и когато е сигурен в надмощието на хайдушката дружина, да я води на бой;
• бойците също трябва да пазят войводата си, тъй като, ако падне в битката, остават без човек, който ръководи действията им;
• да осигури храна за дружината и да съблюдава икономичното й потребление;
• когато преминават покрай река или поток, да не разрешава на момците да пият много вода, за да не ходят много често по нужда;
• при разполагане на дружината на ново място, да покаже на хайдутите откъде има опасност от вражеско нападение. Трябва да определи мястото за ходене по нужда. Да напомни на бойците, че никой не трябва да излиза без разрешение извън обсега на стражите;
• да се погрижи първо за почивката на бойците, а после да определи местата на стражите. Преди всеки от определените бойци да застане на пост, трябва да се е погрижил да бъде прегледано оръжието му и да се види дали е в готовност за бързо използване;
• ако дружината се състои от 8 до 12 момъка, войводата и байрактаря са достатъчни да я ръководят и контролират. Ако надвишава 20 човека, тогава на всеки 5 момци трябва да се определи отговорник /челник/.
• при тръгване за далечно място войводата трябва да прецени времето, за което дружината ще стигне дотам. Да знае къде има гора и вода. Да не води два пъти на едно и също място бойците да утолят жаждата си;
• когато времето е дъждовно, да не води момците в местности, в които има буйни реки. Тогава преходът трябва да става по високите места, за да не може неприятелят да заварди дружината в район с дълбока вода;
• ако се случи да преминават през опасна местност, войводата трябва да призове за вниманието на бойците. Ако мястото е тясно и не може да се заобиколи, преходът трябва да бъде извършен много внимателно. Бойците не трябва да говорят или да кашлят, трябва да внимават и за съмнителни звуци;
• през деня войводата не трябва да води дружината по открити места, защото неприятелите могат да завардят пътя й. Ако придвижването е крайно наложително, то трябва да бъде организирано предпазливо;
• преди битка с неприятеля, войводата трябва да разположи четата си с гръб към посоката на вятъра, за не може прахът да намали видимостта пред бойците;
• ако времето е дъждовно и местата, през които предстои да мине дружината, може да се разкалят, войводата трябва да промени маршрута. Калта може да забави хода на бойците и да останат следи, по които неприятелят да проследи посоката на дружината. В такива случаи трябва да се избират песъчливи и каменисти места за придвижване;
• новият член на дружината трябва да бъде приет, само ако бъде добре познат на някой от старите бойци, и чак тогава да се допусне да се запознае с останалите. Войводата не трябва да съобщава ятаците на дружината на новия член, докато не минат 6 месеца от постъпването му;
• войводата трябва да контролира бойците да не пушат тютюн на открито място. Трябва да наложи забрана за пушене сутрин рано, до изгрев слънце и докато не падне росата, защото миризмата на тютюна може да издаде пътя, по който е преминала дружината;
• войводата и байрактарят не трябва да употребяват алкохол, за да бъдат винаги с бистър ум и да ръководят правилно дружината си. Те трябва да съблюдават за това и останалите бойци да бъдат трезви. Най-добре е всички да приемат правилото, че докато са хайдути, не трябва да пият никакви алкохолни питиета;
• войводата трябва да съблюдава отношенията между членовете на дружината, да се стреми те да бъдат добри. Да не смеят четниците да се карат и обвиняват по между си. Обидите и непристойното поведение на бойците да бъдат записвани от писаря на дружината. При разглеждане на всеки един от вписаните случаи, трябва да пристъпва с търпение. Войводата трябва да изяснява и разрешава справедливо всеки спор;
• след като събере дружина, войводата е длъжен да набави мехлеми за рани и инструменти за вадене на куршуми и разрязване на рани. Да даде разпоредба за незабавно превързване на раните на бойците, за да не настъпят усложнения. Ако раната е опасна, трябва да организира преместване на пострадалия боец на сигурно място и да осигури негов другар, който ще се грижи за него до оздравяването му;
• войводата трябва да познава звездите и промяната на местоположението им в различните части на нощта, за да може да определя посоката и да разпределя нощта за смяна на стражите;
• при смърт на войводата, ръководството на дружината се поема от байрактаря.
|
 |
 |
ИЗБОР НА ВОЙВОДА
Понякога опитният и смел момък повеждал другари и предварително бил определян от тях като войвода, защото вече бил доказал необходимите качества. При спор между хайдутите водачът бил определян чрез избор, вследствие на доказани качества в състезание. Мерили сили в стрелба или скок на дължина или височина. Ако имало двама еднакво добри, тогава изборът можел да стане чрез жребий.
Народна песен разказва за избора на Стоян войвода:
| |
"Който байрака прескочи,
той ще си стане войвода.
Че си байрака забиха,
ни един се никой не нае,
байрака да си прескочи. |
Стоян си скоком подскочи
и си байрака прескочи.
Че стана Стоян войвода,
на седемдесет юнака." |
|
В друга народна песен, която е звучала в село Кортен, Сливенско, се пее за състезание по точна стрелба:
| |
"Да турим пръстен на бука,
по редом пръстен да мерим.
Който си удари пръстена,
той ще ни бъде войвода.
Турнали пръстен на бука,
по редом момци мерили, |
мерили, не ударили.
Буйна се люто разсърди,
на едно коляно приклекна,
опъна пушка бойлия,
пуста е пушка пукнала –
от бука пръстен свалила." |
|
Котленска народна песен разказва за избора на Елена войвода:
| |
" Айде барак да забийм,
на четирийсе разкрача.
На байрак пръстен ша сложим,
отдалеч ще го мериме.
Който си пръстен умери,
през него куршум прокара,
той ще ни стане войвода.
Като са байрак забили,
на байрак пръстен сложили. |
Отдалеч са го мерили,
от четирийсет разкрача.
Никой не го е умерил.
Най-подир мери Еленка,
тя си пръстена умери,
през пръстен куршум прокара.
Всички са вкупом викнали:
"Аферим, моме, Еленке!
Ти ще ни бъдеш войвода." |
|
Минчо Кънчев разказва за избора на войвода: "Дружина, сега ще си изберем един предводител помежду си и ще му бъдем покорни, и той ще носи името войвода. Гледайте ей това дърво, който му пресече горе върха с ятагана си, като подскочи и го отмахне и падне на земята, него щем войвода да поставим". Всички се изреждат, никой не можал да го отсече и събори на земята, освен Кънчо от Каяджик, който малко го позакачил. Тодор извадил ятагана и като се засилил и подскочил, не то връхче, но още да било високо, щял да го отмахне. Вършето паднало и всички извикали: "Тодор е войводата ни и него ще слушаме отсега!" Целуват му ръка и му честитят."
|
|
|
СПРАВЕДЛИВИЯТ ВОЙВОДА.
ПРОВИНЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
• предателите трябва да бъдат наказвани, без възможност за откупуване или намаляване на наказанието, вследствие на молби;
• при получаване на сведение за народни предатели, войводата трябва да бъде предпазлив. За да не бъде подведен от клевета, информацията трябва да бъде проверена, преди да се пристъпи към наказанието на виновните;
• войводата трябва да контролира бойците да не пушат тютюн на открито място. Трябва да наложи забрана за пушене сутрин рано, до изгрев слънце и докато не падне росата, защото миризмата на тютюна може да издаде пътя, по който е преминала дружината;
• войводата и байрактарят не трябва да употребяват алкохол, за да бъдат винаги с бистър ум и да ръководят правилно дружината си. Те трябва да съблюдават да бъдат трезви и останалите бойци. Най-добре е всички да приемат правилото, докато са хайдути, да не пият никакви алкохолни питиета.
Войводата трябва да следи отношения между членовете на дружината да бъдат добри, да не смеят да се карат и обвиняват помежду си. Обидите и непристойното поведение на бойците да бъдат записвани от писаря на дружината. При разглеждане на всеки един от вписаните случаи, трябва да пристъпва с търпение. Войводата трябва да изяснява и разрешава справедливо всеки спор.
За провинения се смятали следните постъпки, а най-често наказанието за провинилия се било изгонването му от дружината:
• минаване през нива, която е пораснала високо и вече е изкласила;
• нападение над сиромах човек;
• нападение над самотен нощен пътник;
• употреба на алкохол;
• употреба на тютюн рано сутрин или по време на поход;
• лъжа или скриване на пари или информация от другарите в дружината;
• неподчинението на заповед на войводата;
- отделяне от дружината, докато не е поискано разрешение от войводата;
• заспиване и отклоняване на внимание по време на стражеви пост.
Със смърт, без право на приемане на молби и извинения, били наказвани следните провинения:
• изоставяне на поста /докато е страж/ преждевременно и без уважителна причина;
• съзаклятие против ръководството на дружината;
• предателството.
Ето какво мислел Филип Тотьо за предателите: "Предателят е ужасно същество, гадна и скверна човекообразна хиена. Той се храни от предадените си хора. Къса от месата на всеки от тях и храни себе си. Страшна храна, горчив и ужасен хляб, замесен с кръвта на братята му и народния срам! Но впрочем той не знае що е това срам, защото не знае какво нещо е съвест!"
За нападение над някой християнин, наказанието било изгонване от дружината. Под достойнството на хайдутина било да има работа с жени. Хайдутинът, заловен с жена, наричали "отмичар". Той бил позорно изгонван от дружината, ако не се ожени за нея или не и плати голям откуп.
Освен провиненията на хайдутина, които са част от хайдушката клетва, за които войводата, длъжен да спазва закона, наказва с най-тежкото наказание – смърт, имало и други прегрешения пред дружината. Те се приемат като последно предупреждение от хайдутина и целели неговото поправяне.
Ето част от наказанията на член от дружината на Капитан Петко войвода: "Гладен арест" за едно или две денонощия, осем часа носене на тежък товар от имота на дружината и най-тежката от по-леките санкции – изгонване от дружината. Със смърт войводата наказвал боеца, който е посегнал на живота на другаря си".
|
|
|
КЛЕТВА НА ВОЙВОДАТА
За верността към поетите отговорности пред дружината си войводата полага клетва:
"Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на Бога да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде трикле /три пъти\ проклета душата ми".
ДРУЖИНАТА
Новият член на дружината трябва да бъде приет, само ако бъде добре познат на някой от старите бойци, и чак тогава да се допусне да се запознае с останалите. Войводата не трябва да съобщава ятаците на дружината на новия член, докато не минат 6 месеца от постъпването му.
Провикнал ми се е, провикнал
Хаджи Димитър от Сливен,
от сливенските балкани:
"Има ли хора във Сливен,
има ли верни другари,
да носят сърца юнашки,
горе в Балкана да излязат?"
Опитът научил хайдутите, които в първите години действали поединично, че успехът зависи от обединяването на силите помежду им. Борбата с турските поробители била трудна и невъзможна за сам човек. Първоначално се събирали по двама и по трима хайдути, а по-късно започнали да формират малки дружини. Първите дружини възникнали без предварителна подготовка. Оцелелите след неравностойните схватки с турците се уговаряли да се съберат отново, когато пукне пролетта. Към тях се присъединявали нови хайдути. За всеки българин с юнашко сърце било голяма чест да бъде приет в хайдушка дружина.
| |
"Събрали ми са, събрали
дванайсет мина дружина,
с Хаджи Димитър тринайсет,
на хайдушкото сборище.
Ред по ред реч са държали,
най-подир Хаджи Димитър. |
и той си реч държеше,
и на дружина думаше:
Що седим, братя, що търпим,
да вземем пушки бойлийки,
да хванем, братя, гората,
да си народа отървем." |
|
Хайдушките дружини най-често били с численост от 5 до 15 души. Малката дружина по-лесно се снабдявала с храна и оръжия, по-лесно можела да бъде прикривана. Понякога, когато хайдутите предприемали мащабни акции срещу многобройна потеря, се обединявали няколко дружини или привличали ятаци-помагачи. В по-късните години на хайдушкото движение се смятало, че в състава на дружината влизат три групи родолюбиви българи: действащи с оръжие хайдути, ятаци, осигуряващи информация, и ятаци, подпомагащи дружината с храна и други необходими неща.
|
|
|
ПОДДЪРЖАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ И
ПОДГОТОВКА НА ЗАЩИТНИЦИТЕ НА НАРОДА
В края на първата половина на 19 век в Сливен вече се усещал полъхът на свободния дух. Дори невръстните момчета се осмелявали открито да играят игри, които ги подготвяли за бъдещи бойни действия. Симеон Табаков пише: "Знае се, че Хаджи Димитър в детските си години е бил в редовете на сливенските момчетии, които, преди да излязат в Балкана, са се упражнявали в открит бой с камъни срещу връстниците си турци. Полесражение на състезания от този род били бреговете на Куруча, градините и околните села. "Биткаджиите" са имали даже оръжия, барабани и знамена. Местните власти малко подозирали, че тия "наивни" битки с отрастването на хайманите ще се заменят с други, дето прашките ще станат на пушки и пищови, а камъните на куршуми." И още: "От средата на 19 век турците мъчно можели да си представят сливенец, без той да бъде хайдут, хаймана или комита. За турците не е било вече тайна, че българите искат да вдигнат глава. В това са били убедени най-вече сливенските турци, които мъчно можели да закачат сливенец, без да узнаят, че за
постъпката ще получат незабавно отмъщение. В самия Сливен е имало улици, дето турчин не смеел да замръкне, а ако стори това – не осъмвал. След Критското въстание в града започнали действия за подготовка на бъдещите участници във въстание, което ще избухне по българските земи. Главен организатор на действията бил Анастас хаджи Добрев".
Пак от Симеон Табаков научаваме: "Организирал една група от 150 души млади сливенци, готови при първа сгода да дигнат знамето на въстанието. В определени празнични дни, преди да пукне зората, те излизали по двама, по трима в някой отдалечен кът на Селищкия боаз, дето рядко стъпвали турци, а понякога на Кушбунар, и под ръководството на Анастас хаджи Добрев правели разни военни упражнения, наричани талими. Тия упражнения се състояли в надбягвания, надскачвания, надхвърляния с камък, прескачане на пречки и трапища, стреляне с пушка на нишан и други. Там пеели и бунтовни песни, като "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене", "Слушам тръба като звони".
През пролетта на 1866 г. Анастас хаджи Добрев и няколко негови другари се срещнали с Панайот Хитов. Обсъдили възможността за по-мащабни действия, чрез присъединяване на младите сливенци към опитните хайдути от Хитовата чета.
През пролетта на 1868 г. подготовката на младите сливенци била най-засилена. Упражненията били организирани на групи в различни места на града, а в определени дни всички се събирали за общи действия. Първото общо обучение станало в Асеновския боаз над Трийсетте каваци, второто - на Кушбунар. В третото обучение взели участие над 120 младежи, то било проведено в Селищкия боаз. Кипяла усилена подготовка по събиране на всякакво оръжие, барут и куршуми. В къщата на Анастас хаджи Добрев денонощно се леели куршуми. По негова поръчка прочутата сливенска лечителка баба Сотирица била приготвила необходимите мехлеми и превръзки за предстоящото въстание. Новата дружина била готова да се присъедини към четата на Хаджи Димитър. Турците успели да разгромят четата на славния войвода, преди да пристигне на Агликина поляна, където било планирано да се случи присъединяването. Освен това, още в началото на 1868 г. в Сливен пристигнала многобройна турска войска от Одрин и Шумен. Турските поробители усещали, че краят на господството и по нашите земи е настъпил.
ОБУЧЕНИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИЛА И ЛОВКОСТ
- подпомогнат от байрактаря на дружината, войводата трябва да обучи хайдутите да държат пушките си правилно и да бъдат облечени така, че облеклото да не пречи при големите преходи и битките;
- да научи бойците да владеят отбрана с помощта на нож;
- да покаже на всеки момък как да разглобява и почиства пушката си и после как бързо да се сглобява;
- да обучи момчетата да си правят фишеци, съобразно с вида на пушките, които използват. Да следи за икономия на фишеци;
- при условие, че е осигурил по-голямо количество барут и местоположението на дружината позволява, да обучи бойците да бият точно и бързо на нишан.
За да изпълнят клетвата си в полза на поробеното отечество, хайдутите били добре обучени в използването на различни оръжия. За да се справят с дългите преходи и препятствията, които им налагал животът в планината, трябвало да притежават огромна сила и ловкост. Състезанията и игрите, чрез които премервали силата си, се провеждали на закътани в гората поляни. Войводата се грижел за поддържане на нивото на тяхната физическа подготовка и уменията им в бързото и безпрепятствено ползване на оръжие. При практикуваната от хайдутите тактика първият удар почти винаги се обявявал с пушечен изстрел. От по-близко разстояние бойците стреляли с пищов. Налагало се да боравят добре със сабя, а за непосредствен удар – и с кама. Всеки удар трябвало да бъде точен – всяка грешка можела да бъде скъпо платена. Най-голяма слава за боеца била точната стрелба. Трябвало винаги да преценят най-добрата за стрелба позиция. Хайдушките войводи владеели добре изкуството да стрелят, без да се излагат на непосредствена опасност. През дългите светли дни, при добро разположение на дружината трябвало да обучат всички бойци от дружината си в отлична стрелба, ловкост и сръчност. Точната стрелба била усвоявана посредством системни упражнения по определена цел – нишан. В зависимост от нивото на подготовката на стрелеца нишанът бил постепенно намаляван, докато стигал накрая колкото отвора на обикновен пръстен.
Писарят на Хитовата чета Кършовски споменава в записките си: "Тука пихме вода, която извира изпод снега, и можахме на тръгване да хвърлим няколко пушки – да мериме белег."
Случвало се на боеца да се наложи да прескача на височина и дължина – през реки, долове, пропасти, понякога само с краката си, а друг път с помощта на дълга тояга.
За да поддържат необходимите си качества на ниво, бойците непрекъснато се упражнявали в състезания помежду си. Игрите, които освен за забавление, допринасяли за тяхното обучение, били различни. Чрез играта "прескочи кобила" упражнявали добри умения в скока на височина и дължина. Тогава всички бойци, наредени на по няколко крачки едни от друг, се навеждали и бивали прескачани последователно от един от бойците в дружината. После справилият се с препятствията боец са нареждал на края на редицата, за да бъде и той прескочен. Играта "Дълга кобила" им помагала да се научат на добър удар с тояга, който поразява противника неочаквано. Играта "Куцан гражд" била отборна и тренирала бойците да ходят на един крак, ако се случи да помагат на ранен другар, който не може да се движи самостоятелно. Чрез играта "Кленза" подобрявали способността си да хвърлят точно предмет на различни разстояния.
Състезанията показвали качествата на хайдутина и мястото му в дружината. Освен в стрелба, бойците премервали сили и в борба, хвърляне на камък, вдигане на тежести, скокове над зидове, окопи, тръни и други препятствия. Във времето, когато огнестрелното оръжие още не било широко разпространено, се упражнявали в стрелба с лък, мятане на копие, топуз и бой с боздуган. |
|
|
 |
|
|
Още информация по тематиката, отразена в раздела можете да откриете в печатните издания
на Фондация "Обществен дарителски фонд Сливен". |
|
|
|
