logo
 
<< 1 2 3 4 5 6 7 8 9 всички карти >>
      ОБРЕДНО ОБЛЕКЛО    

Коледари


След полунощ на Бъдни вечер започвало коледуването, чиято цел била чрез магически обредни действия и слово да се предскаже бъдещето на стопанина, да се предпази от зло, да се пожелае плодородие.

Четата имала станеник /водач/, който познавал добре обреда и учел момците на всичко. Всички били облечени в зимни празнични носии – с ризи с богато бродирани шевици, потури, цървули и навуща, сукнени антерии, ямурлуци, каръм калпаци, в ръцете си носели геги или дрянови пръчки, а водачът носел бъклица с вино, на която имало венец, изплетен от чемшир и сакъз.

Коледарите обикаляли къщите в селото и наричали за здраве и берекет. Стопаните ги дарявали с кравай, приготвен от стопанката или от момата в къщата, ако имало такава. Краваят имал пластична украса, символизираща плодородие.

На Коледа по къщите тръгвали дружини с коледари, както на Бъдни вечер. Дружината се водела от станеник /коледарски цар/.

Облечени в нови дрехи, наметнати с ямурлуци и с калпаци, закичени с чемширени клонки, те обикаляли всички къщи и благославяли стопаните.

Коледуването приключвало на мегдана, а станеникът продавал получените от дружината краваи като ги вдигал над главата си и казвал името на девойката, която била направила кравая, и неговата първоначална цена.

Със събраните пари станеникът купувал буре вино и едно прасе, което коледарите колели на мегдана. С бахура разговявали коледарите и другите хора в повечето сливенски села.


Сурвакар


На Сурваки във всяка къща идвали сурвакари – деца на възраст между 4 и 12 години. Носели дрянови пръчки /сурвакници/, украсени с червена вълна, пуканки, чушки, малки кравайчета, парички и др. Обичаят да се удрят хората по гърба със зелена дрянова пръчка предполагал, че така се предава жизнената сила на дървото и магическата му сила за здраве на човека, който се удря.

Сурвакарите удряли всеки от семейството, като започвали от най-големия, и през цялото време изричали благословии. После отивали в градината, в обора, при кошерите и наричали за берекет, здрави животни, пълни кошери и обори, за голям и пълен клас на нивата, за много жито в хамбарите. След това се връщали в дома, където стопанката била приготвила дарове – сланина, сирене, месо, кравайчета, колачета, плодове, орехи, дребни пари. Дряновите пъпки от сурвакницата се събирали и се пускали в полозите на кокошките, за да мътят повече.


   
Камила


На Васильовден в Младово изпълнявали ритуала Камила. Камилите били черна /или малка/, която олицетворявала злото, и бяла /или голяма/, която олицетворявала доброто. Камилите обикаляли къщите на селото: малката – в малката махала, а голямата – в голямата махала.

Самите камили били направени от дърво, покрити с чул от овча кожа, а вътре в тях имало звънци. Водел ги камилар, облечен в кожи и с маска на лицето, който държал дървена сабя и джумук. Имало и човек, който свирел на кавал или свирка специфични народни мелодии.

Камиларят водел камилата от къща в къща, във всеки дом тя "умирала" и ставала, едва когато камиларят "чукнел яйце" затова, че е "урочасала", и когато стопаните дарят камилата с пари, сланина, яйца и др.

Влизането на камилата в дома на хората било благословия за семейството и добитъка. Камилари имало и в Млекарево – камиларят ходел да благославя, бил облечен с пояс, бяла риза, потури, имал мустаци, не бил начернен. В Бял кладенец на Васильовден се обличали като мечка или камила.

В Омарчево правели "камили" – от двама облечени в кожа мъже, а на врата й слагали гердан от хлопка и звънци. Избирали камилар и водели камилата от двор на двор да краде от стрехите наденици, месо, вързопи царевица и т.н.

В Еленово правели камила - главата на камилата била изработена от дърво, тялото – също. Всичко това било привързано с каиши, за да не се вижда човекът, отгоре му слагали чулове с кафява и черна козина и парцали.От ухото на камилата резвали парче и го дарявали за здраве в къщата.


   
Мечка и конче


На Васильовден в Еленово имало "камила", "мечка" и "конче".

Трите се разпределяли по махали и райони, а после се разменяли – където била минала камилата, след нея отивала мечката, после – кончето, и така обхождали цялото село.

Целта им била да повеселят хората, да се посмеят и да направят празник, а със събраните пари правели кладенци, чешми, коруби за кладенци или ги дарявали на църквата.

Ако не успеели да обходят селото за една нощ, продължавали и на другия ден и накрая се събирали на мегдана на общоселско хоро, което било много голямо, а вътре в средата били камилата, мечката и кончето, които продължавали да веселят хората.

Мечката пък била като истинска, с обърнати кожи от кожух. Един човек я водел, а друг бил вътре в нея и я носел. Когато се движел из селото, бил на два крака, а когато влизал в двор – на четири крака. Задължително с мечката имало музика, свирели гъдулари.

Кончето се правело най-лесно. Човекът не се виждал, но не бил скрит изцяло. Използвали рамка с четири дръвчета и катарами. Друсал се и хвърлял къчове.


Трифон Зарезан


На Трифоновден след зарязването на лозята всички се събирали на трапеза и избирали "цар".

Това бил стопанин с лозя с отлична реколта или заможен човек и добър лозар. Окичвали го с венец от лозови пръчки на главата и с друг през раменете.

Всички се прибирали към селото заедно, начело с избрания "цар", качен на кон, когото пръскали по пътя с вино, а от всяка къща стопаните черпели.

Накрая отивали в къщата на "царя" и сядали на трапезата, приготвена от стопанката.


Баба


На Бабинден рано сутринта всяка родила жена отивала да благодари на жената, помогнала при раждането, с пешкир и сапун. Целувала ръка и пускала донесения сапун отвисоко, за да върви напред детето като се ражда.

Бабата пропускала сапуна през ръцете си, за да се "плъзга" детето и да се роди лесно. Жената поливала на бабата да си измие ръцете, подавала й пешкира и си отивала.

По обед идвала отново и носела топла пита, варена кокошка, баница и подарък – забрадка, престилка, чехли и др. Бабата също била сготвила. Всички сядали на трапезата.

Питите и баниците нареждали една върху друга на куп, зад който се криела бабата.

Тя пожелавала да се родят толкова много деца, че тя да не може да се вижда зад купа от хлябове и паници, които ще й донесат. Всички се хващали на бабино хоро.


Пеперуда


На летен свети Атанас (5 юли) на много места изпълнявали ритуали за дъжд, наречени Пеперуда, Герман. В Драгоданово извършвали обреда за дъжд пеперуда, когато сушата продължала по-дълго. Момиче, сираче, се обличало в скъсани дрехи, забраждало се зад ушите, в ръцете си имало бъзак. Придружавали го още десетина момичета, които носели китки от бъзак и бакърчета с вода. Отивали от къща в къща, ръсели вода с китките и пеели специални песни, играели танци, в центъра на които било сирачето. От всяка къща жените им давали брашно, мас, яйца и др. До вечерта или до една седмица завалявало.

В Шивачево също изпълнявали народния обичай Пеперуда, с който се молели за дъжд. Събирали се група момичета, избирали си "пеперуда", окичвали я с клонки зеленина, слагали зелени венци на главите си и тръгвали по къщите и нивите да пеят. Хората ги поливали с вода.


Еньовата буля


На Еньовден широко застъпен бил обичаят Еньова буля: момите слагали китките си в бакър с мълчана вода. После избирали 4-5-годишно момиченце, обличали го в дълга риза, червено було, сребърен волан, а на главата му слагали венец от цветя.

Една от момите качвала Еньовата буля на раменете си и заедно с останалите моми обикаляли всяка къща и пеели песни, спирали при всяка чешма и кладенец.

После отивали в къщата, където било бакърчето с китките, а Еньовата буля започвала да вади китките една по една. Момите ги надпявали, а по припевите се гадаело за женитба, запазване на реколтата и увеличаване на плодородието.


   
Лазарка


На Лазаровден в Шивачево лазарките /малки моми и момичета/ носели нови премени – шити поли, жълти чехли, кошнички, окичени с цветя, цветни венчета слагали на главите си. Лазарките в Ичера били облечени в най-хубавите си дрехи и обикаляли на групи селото. В къща, в която били влезли лазарки, щяло да има мед в кошерите, плодовита стока, живот, здраве и веселие.

В Омарчево момите от селото се пременяли в сукмани, бели ризи с криле, черни вадени пояси и колани с пухти. Избирали една мома за "кума" Съставяли една "куда" /група/ от моми и ходели из селото да лазаруват и пеят. Когато кудата от момичета пристигнела в някой двор, оставала пред къщата и започвала да пее. Ако в къщата имало малко дете – една песен, ако имало мома и ерген – две песни. Кумата влизала в къщата с две помощнички. Домакинята я дарявала с пари, изнасяла навън две яйца и едно сито брашно. Яйцата събирала една от помощничките в кошняк, а брашното – другата. Къща по къща обхождали цялото село. Събраното носели вечерта наедно в двора на кумата, която им давала вечеря. После се разотивали.



Дядо Куку



На Сирни Заговезни в Младово от огън на огън в селото обикалял Дядо Куку, облечен в скъсани дрехи, грозен и страшен, с дълга тояга със запален парцал, която размахвал да прогони лошотията.

След огъня всички се събирали на трапезата да заговеят.

Парче от халвата връзвали с конец, окачвали го на тавана, залюлявали го и всеки се опитвал да го хване с уста. Този обичай наричали хамкане.


 
   
Кукери


На Сирни заговезни в Драгоданово ходели кукери, с кукерски маски, украсени с огледалца, панделки, наметнати с китеници, с дълги тояги, завършващи с овча кожа, на кръста имали колани, на които били нанизани различни по големина и звук звънци, а на краката - навуща от предени престилки. Кукерската група ходела от къща на къща и заоравала за плодородие.

Кукерското облекло включвало: гугла от бял дебел плат с голям червен нос и украса с огледалца, пискюлчета, цветя и др.; покров или китеник, наметнат през рамената; тояга, завършваща с овча кожа; навуща от престилки, увити около краката; звънци – хлопки, окачени на колан за кръста. Групата от булка, мъж, баба, поп, бръснар и др., играела във всяка къща кукерско хоро за здраве и берекет. Стопаните им давали пари, брашно, сланина, вино и др.

На Симеоновден в Драгоданово играели кукери, в групата се включвали само младите. Правели си сами гугли от писани парцали, с две дупки за очи и кордели отзад, слагали нещо за брада.

На Вартоломей, четвъртъкът след Сирни Заговезни, в Камен играели кукери, жените не хващали къщна работа, за да не стават въртоглави овцете, пилетата и децата.

Кукери играели за здраве по хора и добитък в седмицата след Сирни заговезни и в Пъдарево, Горно Александрово, Блатец, Тополчане, Желю войвода.

 
Всеки кукер имал обредно облекло, което приготвял сам: гугла /маска/ от парцали с два рога, перушина и брада от вълната на овцата, на краката - бели гащи /Камен/ или вадени престилки /Пъдарево, Блатец/, на кръста – хлопки, кукерски атрибути – джумук /дървен ятаган/, големи тояги /помети/ и др. Кукерите, облечени в кожи и с начернени лица, влизали във всички къщи, с изключение на онези, в които скоро е имало смърт.

Навсякъде наричали за здраве, плодородие и благополучие, като разигравали комични сценки, гонели с дървен фалос бездетни жени, а накрая получавали подаръци от домакините.

В Ковачите след празничната трапеза на Сирни Заговезни се маскирали – жените като мъже, мъжете като жени, правели се на бременни за плодородие през годината. В Шивачево на Сирни Заговезни било характерно носенето на маски и преобличането в каракачански дрехи. Скрити под маската, младежите можели да плашат жените.

На Сирни заговезни в Тича играели маски /кукери/. Младежи и деца се маскирали със стари дрехи и ходели по улиците. Маските били придружавани от тълпи деца, които искали да разберат кои са маскираните. Затова "маската" се бранела от натрапниците с дебела тояга.
   
 
     
   
   
   
   
   
   
   

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

<< 1 2 3 4 5 6 7 8 9 всички карти >>