ЕПОХА НА ГРАДИВНА ЕНЕРГИЯ, СЪДБОВНИ ПРОМЕНИ
И ВСЕСТРАННО НАЦИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ |
В националната ни история има периоди, когато се осъществяват големи скокове напред, когато животът тръгва с бърз марш в определена посока, а от всяка негова област започва да струи необикновена духовна енергия. В тези малобройни и краткотрайни мигове действат строгите закономерности, валидни за всички времена, но тук явно има изключения, защото Историята започва да твори с ярко въображение. Такъв период в дългото ни държавно развитие е нашето трудно, изстрадано и величаво национално Възраждане. Безспорно, след време на изключителна подчиненост, зависимост и ограничения, настъпва изблик на творчески подем, но в годините на нашето отечествено обновление това са разтърсващи мигове, белязани от неутолимата жажда за една нова материална, обществена и духовна среда. Колкото периодите на зависимост са по-продължителни и наситени с интензивни, накърняващи личната свобода действия, толкова акумулираната духовна енергия е с по-голямо напрежение, а силата на последващия взрив е по-мощен.
Първоначалният помитащ удар на многохилядната армия-завоевател е толкова силен, а опитите за насилствена асимилация толкова масирани, че в първите два века на робство, независимо от дълбокия потрес и възмущение, независимо от епизодичните опити за въстания, въжделението на българина за свобода е парализирано. Въпреки отчаянието, още от времето на могъщата ни средновековна държава, семето на българщината е заровено живо дълбоко в земята, в очакване на благоприятните обществени условия, за да покълне и даде плодове. С годините все повече българи стигат до извода, че когато са разделени, разединени и разпокъсани, те са слаби, беззащитни и безкрайно незначителни, а Животът им поднася жесток урок, с дългосрочни и тежки последствия. И все пак, от загубената свобода, от разрушителния хаос и бруталната жестокост, с цената на каторжен труд, с цената на голямо търпение и постоянство, с много вътрешни и външни противоречия и препятствия, българите излизат готови за национално съзряване, с ясно определени цели и с пораснали възможности за големи дела.
В това трудно и преломно време, град Сливен генерира в себе си онези могъщи духовни импулси, които не само регистрират болката от робското падение, но преди всичко разгръщат неподозирани възможности за срутване на вековния ярем и възраждане на българската държавност. Специалистите от този период отдават голямо значение на природните дадености, на благоприятното географско разположение на града, на многобройните водни източници използвани като двигателна сила за воденици, тепавици и бари, на въздуха, който влияе на човешкия ум и му помага да се стреми към свобода и разкъсване на робското статукво. Основното обаче си остават онези трудолюбиви, предприемчиви, безименни градски занаятчии и търговци, които интуитивно успяват да свържат в едно цяло, различните задачи по народното освестяване и да им придадат здрава обединяваща спойка. Със своята сурова и твърда настойчивост, със своята вродена любознателност и интелигентност, с нравствената си и духовна тежест, със сдържаното си уважение един към друг, с пословичната си работоспособност и пестеливост, с личното си благочестие, те уверено пишат възрожденската биография на града. Разбира се, тези обикновени личности са рожба на своето време, с разнообразни и разнопосочни интереси и стремления, със значителни финансови и материални различия, но те успяват да ги подчинят в името на голямата идея за победа над общия етнически враг, да синхронизират поединичните си усилия и да поемат задружната отговорност за високо патриотичното си дело "на ползу роду". Парадоксално е, че колкото етническата подчиненост стеснява перспективите и хоризонтите на сливенци, толкова вътрешната им духовна енергия и потенциал се разгръщат с неподозирана интензивност, а сръчните им ръце създават многоцветие от багри, моделират ярки слънца и разцъфнали цветя.
Със своите забележителни идеи и личности, въпреки лъкатушенето и вътрешните противоречия, летописът на града е една непрекъсната поредица от големи дела в името на националното съзряване и извоюването на политическата свобода. Този период на растеж е свойствен за всички области от живота – икономика, търговия, образование, култура, за всички социални слоеве – богати и бедни, млади и стари, без разлика в образование, пол и жизнена среда. Той се характеризира с консолидация и интеграция на различните обществени прослойки, с всестранната им еманципация и промяна в мирогледа и светоусещането.
Още от средата на ХVІІІ век в града се усеща, че еснафите като корпоративни общности са значима сила и те реално решават сложни въпроси от социален, административен и юридически характер. Дейността на тази институция се превръща в най-здравия стожер, който крепи нормативно, финансово и кадрово българското население и го мобилизира за осъществяване на голямата национална кауза. Натрупаният с годините съзидателен капацитет, далновидно е насочен към осъществяването на конструктивни цели като извоюването на пълна вътрешна автономия, побългаряването на почти всички занаяти в града, завземането на ръководствата на еснафските организации, а чрез тях и получаване на достъп и контрол над богатите финанси на занаятчийските сдружения. Това повишава неимоверно личната отговорност на всеки майстор в професионалната сфера и го мотивира да положи максимални усилия, за да се квалифицира и да бъде перфектен в тясно специализираната си дейност. Постоянно мобилизирани, стегнати и изпънати като тетива, те бавно и полека изкачват стъпало по стъпало трудния път на израстването. С това разумно отношение към работата, основните занаяти в града са не само рутинна и повтаряща се дейност, но и високо художествена работа при която границата с изкуството е трудно доловима, поради което градът придобива облик на една огромна творческа работилница. Високото самомнение на тези отрудени и угнетени хора идва от осъзнатото им самочувствие, че само те могат да дадат душа на топка глина, на къделя вълна, на ока разтопен метал или на парче дърво. Необяснимо е как в тази враждебна среда на живот, от глъбините на изстрадалата и неизмеримо наранена от суровата действителност народна душа, се ражда неудържимият устрем към себедоказване и се слага край на настанилата се за дълго непродуктивност във времето и пространството. Необяснимо е как от този всеобщ хаос, изведнъж мислите придобиват ясно очертание, а ръцете, следвайки ги, се превръщат в инструмент за себеизразяване.
Не случайно натрупаните знания и технически умения в областта на абаджийското производство, целенасочените действия и постоянство на целия еснаф, новаторството, предприемчивостта и личните качества на Добри Желязков, както и големите държавни поръчки, предопределят появата на първата на Балканите фабрика за текстил именно в Сливен. Съвсем реалистично можем да кажем, че българската държавност е възстановена от занаятчиите и търговците, като в тази им историческа мисия голям дял се пада на сливенските им събратя. Ярка илюстрация на това твърдение е едно проучване на икономическото състояние на града от генерал Енехолм направено по време на руско-турската война от 1828-29 година, според което тогава в Сливен има 14 воденици, 2 бани, 1 салхана, и един пазар /чаршия/ с 462 дюкяна. В тази респектираща цифра не са включени онова огромно количество занаятчии, които работят в домашни условия и които произвеждат аби и шаяци, предназначени за столицата и Мала Азия. С "голямото преселение" от 1830 година и последвалият го демографски срив, настъпва сериозен спад не само в цялостната икономическа структура на града, но и на неговия културен, просветен и социален живот. Много скоро обаче, буквално за десетилетие с общи усилия осиротелият град преболедува тази огромна кървяща рана и се възстановява напълно. Само четири десетилетия по-късно според официален турски документ, в чаршията има 984 дюкяна, но за съжаление 800 от тях са опожарени от бягащите турци през януари 1878 година, по време на Освободителната война.
Тези безспорни успехи в овладяването на занаятчийските умения, предизвикват еквивалентни постижения и в областта на търговията. Най-оживеното място в града е чаршията, в която се обособяват специализирани пазари и цели улици на различните еснафски сдружения. Структурирана и подредена по този начин, тя предлага разнообразни стоки, лоялна конкуренция и, разбира се, качествена продукция за привличане на повече клиенти. Славата на Тъмната чаршия и Аба-пазар са известни далеч извън пределите на империята, а един от най-големите панаири по земите ни е Сливенският. За прозорливите и проспериращи градски търговци този едномесечен панаир е крайно недостатъчен, а несигурните пътища в държавата са пречка за преодоляване на големи разстояния и осъществяване на активен търговски обмен. Това е основателна причина стопанските лица да търсят други, по-модерни форми за размяна отговарящи на започналия процес на консолидация на пазара, както и да разкрият собствени търговски представителства в много градове на Европа и Цариград. В първите години на икономическия подем с изключително влияние се ползват търговските дружества за посредническа търговия, като те действат на принципа на сдружения от предприемчиви сливенски търговци в различни краища на Източна и Средна Европа. По-късно тази проста схема на работа се усложнява и усъвършенства, сдружават се по няколко майстори и търговци с общи капитали, които изграждат както манифактурни, така и търговски фирми. На доста по-късен етап се оформят и акционерните дружества, които са връхна точка както в търговските отношения, така и като сложност на операциите и организация на работата. Информирани за паричните курсове в стария континент, за стоковите пазари и борсите, натрупали значителни парични капитали, сливенските търговци от това време са професионално подготвени, владеещи по няколко езика, носители на качества и поведение характерни за колегите им по света. Тук трябва да се споменат имената на Русчо Миркович, Димитър Жечков, Захария Жечков, Парашкева Бянов, Стефан Саръиванов, Андон Бояджиев, Димитър и Добри Минкови, които имат сериозен принос за въвеждането на европейски стандарти в областта на търговията. С размаха на мисълта и вложената активност за осъществяването и, тези големи сливенски личности създават една нова икономическа реалност, с която увеличават не само личните си печалби, не само паричния поток, насочен към Сливен, но и родолюбивата си и народополезна деятелност. Самото название на думата търговец в онова време е синоним на трудолюбие, предприемчивост, почтеност, състрадателност и патриотизъм.
Въпросите свързани с икономиката на града, са в логическа и смислова връзка с жизнено важния проблем, за привеждането на съществуващата остаряла и крайно примитивна килийна образователна система в съответствие с Новото време. За тази цел сливенци заделят много финансови средства, време и енергия, за да инвестират в добре подготвени и ерудирани учители, в построяването на светли и просторни училища, в модерни училищни пособия. Острата нужда от нов тип новобългарска просвета извиква на живот създаването на елинобългарски училища, които са първите "лястовички" довели до плавен преход от гръцко към модерно българско образование. Голямата крачка в това отношение е направена с утвърждаването на взаимната метода и въвеждането на множество нови предмети, имащи за цел да увеличат количеството и качеството на знанията, достигащи до учащите се, да ги приближат към достиженията на световната цивилизация. Този продължителен процес е завършен с въвеждането на модерното класно училище, с появата на млади, амбициозни и способни учители, решени да променят старите стереотипи в образованието. Преди всичко, в духа на идеите на хуманизма, те работят в две посоки – първата е за издигане на националното самосъзнание на подрастващите, възпитанието им в патриотичен дух и насаждане на жажда към знание, а втората е за влияние върху начина на мислене върху родителите им. Бавно, но необратимо, последните осъзнават, че образованият човек е равнозначен не само на по-качествен живот, но и на силно изявено родолюбие превърнато в осъзната потребност за промяна. Жителите на града стигат до извода, че това е най-добрата инвестиция за децата им и никой баща не жали средства за да ги изучи в чужбина и ги види реализирани в живота. Нещо повече, в наропсихологията на хората се оформя нова черта свързана с култа към знанието и същите тези будни граждани с доброволно събрани грошове и бешлшци издържат училищата, финансират издателската дейност на видните ни просветители, подпомагат различни патриотични начинания. Изключителни заслуги към новия модел на образованието в града имат Иван Селимински, Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Сава Геренов, Атанас Узунов, Михаил Греков, Михаил Икономов, Аргира Жечкова и др. Една голяма част от най-будните и талантливи деца, завършили в местни училища, продължават образованието си в големи европейски градове, където освен специфични умения, придобиват знания, базирани на най-новите научни открития във всички области на познанието. Завършвайки в чужбина, те се завръщат в родното място и с новите си по-модерни буржоазни възгледи, манталитет и културни ценности, вливат свежа струя в духовния живот на града. Не случайно още в далечната 1850 година в Сливен е създадена първата обществена Библиотека, а през 1860г. е учредено благодетелното читалище "Зора". За никого не е изненада факта, че в ръководствата им са избрани най-интелигентните и най-влиятелни в икономическо отношение граждани на града като Стефан Гидиков, д-р Миркович, Захария Жечков, Антон Бояджиев, Иван Добрев Желязков, Михаил Икономов, д-р Начо Планински и др.
Градският живот, който става все по-целенасочен и по-динамичен, постепенно излиза от черупката на ориенталските нрави и налага ново отношение и към въпросите на религията. Правото на религиозна свобода е най-исконното човешко право, гарантиращо национална идентичност и е пряко свързано с борбата за самостоятелност на православната ни църква. Това, разбира се, касае цялата българска етническа територия, но в Сливен на приливи и отливи, тя се води твърде ожесточено и омразните гръцки духовници са изгонени най-позорно още през 1829г. за кратко, а през 1859г. окончателно, след което всички богослужения се водят на църковнославянски език. Този голям успех на града, постигнат изключително драматично, в пряко противоборство с гръцкия владика Кирил, допринася за консолидацията на населението. Принадлежността към православната вяра през този период е не само съзнателно афиширана и демонстрирана, но много заможни семейства заделят големи суми, за да посетят Ерусалим и станат хаджии. Голямо "размразяване" настъпва и в дарителската и ктиторска дейност, в резултат на което са събрани значителни средства за строителство и стенописване на черкви и манастири и това е характерно за целия ХІХ век. Фактът, че в началото на 30-те години върху основите на старите храмове са построени и изографисани и трите големи черкви в града – "Св. Димитър", "Св. Николай" и "Св. София", е красноречиво доказателство, че в този период духовността е покровителствана и издигната на пиедестал в общественото съзнание. Населението на града чрез част от първенците си взема дейно участие в националните църковни борби, преминавайки през всичките и етапи, което дава основание на църковно народностният събор да учреди сливенска митрополия, без да е имало някога такава. Непрекъснато нараства ролята на църковното настоятелство при централния храм "Св. Димитър", свързана с важни дейности от живота на хората, като създаването на регистри при раждания, бракосъчетания, продажби, подялба на имущества, решаване на дребни съдебни дела, строежи на обществени сгради и др.
Приносът на града и региона в най-масовата и най-постоянна съпротива срещу поробителя – хайдушкото движение, е многократно подчертаван и в известна степен митологизиран най-вече в хайдушкия песенен фолклор. Безспорно то се превръща в знак на епохата, в емблема на пробуждането и като такова слага съзидателното и основополагащо начало на борбите за самостоятелна държава. Исторически достоверно е, че в региона действат четите на много прославени войводи като: Дамян, Христо, Злати, Индже, Кара Колю, Алтанлъ Стоян, Кара Танас, Цоню, Желю, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Генчо Къргов, Стоил и др. Тяхната борба е колкото епизодична и хаотична, толкова увличаща и заразителна, затова в средата на ХІХ век вече няма и помен от покоя на социалната енергия на мирното население, както и усещането му за безизходност. Напротив, вятърът на промяната носи нова обществена нагласа, свързана с категоричен политически избор и желание за национален суверинитет. Променените обществени условия на живот изискват вече не адаптиране на хората към тях, а по-скоро раждането на нови личности, чиито сърца да са в синхрон с пулса на Новото време. Стегнато здраво от юздата на това преломно време, младото поколение родолюбци расте и се развива гордо изправено, непокорно, интелигентно, с ясно съзнание, че му предстои да изпълни Мисия от изключителен характер.
Патриархът на движението за национална свобода и ръководител на българската емиграция – Георги Раковски пръв извежда голямата идея за самостоятелно извоюване на свободата, базирана на личните си опит и знания, съобразена с новите исторически реалности. Верния път е намерен, но както често се случва, той не е нито прав, нито гладък. Личните идейни разбирания на патриотите от града, с малки различия, чертаят общата му траектория, но с дружни усилия те излизат на широкия друм, начертан от Дякона Левски. Вече нищо не може да спре неизбежното отприщване на натрупания народен гняв и единствено организираната подготовка на едно всеобщо народно въстание е в състояние да даде посока и "укроти" събраната вековна ярост. В изпълнение на тези високи цели са създадени необходимите устройствени структури в града, които в кратко време увличат родолюбивата част от населението не с типичната за времето патетика, а със започналия труден и изстрадан процес на възстановяване на българската държавност. Неизброими са знайните и незнайни имена на участниците в националноосвободителните борби и безспорно те имат личен принос в цялостния български възрожденски процес, но като ярки звезди в градския небосклон блестят имената на Панайот Хитов и Хаджи Димитър, които се превръщат в индикатори на този неспокоен, пълен с героизъм и себеотрицание исторически период.
Дълбоките обществени промени довели до преход от Средновековието към Новото време предизвикват и промени в масовото обществено съзнание. Придобили вече самочувствие и вяра в собствените творчески сили, сливенци развиват и чувство за устойчивост, чувство за мястото им във времето и пространството, което ги кара да се замислят не само от къде идват, каква е мисията им на този свят, но и с какво ще ги запомни потомството след тях. Получили един минимум от материално благополучие, а със султанските фермани, известни като времето на Танзимата и една палиативана законодателна стабилност, под напора на могъщи творчески импулси, сливналии масово започват да строят. Построеното в този период, предимно къщи и маази, цели да покаже на света, че те са хора стабилни, с чувство за чест и достойнство, с нравствена и духовна тежест, че живеят с ритъма на големия град. Сградите от това време не са огромни дворци, които да смазват с големината и тежестта си, но не са и маломерните и нестабилни къщи, познати от късното Средновековие. Новата архитектура е съобразена с мащабите на една нормална човешка потребност, а вътрешният интериор не потиска и няма нищо общо с показния разкош.
В Светото Евангелие на Матея е казано: "И тъй, по плодовете им ще ги познаете", /Мат. 7:20/ което в буквален превод означава, че същностната характеристика на един човек или едно общество може да се разбере по неговите дела. Към това няма какво друго да се добави освен пожеланието да се "прочете" книгата на делата от тази трудна и сурова епоха. Тя е напечатана от стотици знайни и незнайни сливенски автори, прошнурована и пронумерована от обединените им духовни стремления и трудов стоицизъм, и подпечатана със силната им воля и неукротим дух. В нея, нищо от това славно минало не е ретуширано или канонизирано, само е направен опит, то да се запомни и свято да се пази от родолюбивата ни памет. |
Книгата "Най-ръкоделният град" стана възможна благодарение помощта на Общински фонд "Култура" Сливен, Ротари клуб Сливен, Фондация "Обществен дарителски фонд Сливен" чрез Дарителски кръг "За по-доброто бъдеще на Сливен", и Фондация "Работилница за граждански инициативи" по програма "Развитие на обществените фондации в България" с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България". |
|
 |
|
