logo
 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 всички карти
      НОСИИ    

   

Женско облекло
( c. Ковачите, Сливенско )  



В средата на XX век, идва "модата" на "фъканите" престилки.

Те са машинно изработвани и декоративните елементи върху тях са релефни - меки и пухкави, подобно на китеник.

Самите прежди вече не са само вълнени, но започват да се използват памучни и копринени нишки за побогата украса. Тази техника се използва, за да се подчертае основната фигура върху престилката (цвете, човек, ангелче). Останалите елементи саразвно изтъкани или избродирани.

Такива престилки се срещат предимно в Новозагорско - с. Ковачите, с. Съдиево.



   

Женски костюм
( c. Панаретовци, Сливенско )  



Бродерията ("везбата") е една от най-фините видове украса на женското облекло. Тя се изработвала от жените в семейството, като даже момичетата били приучавани към везбеното майсторство. Началото на нова бродерия било съпътствано от специални ритуали - започвало се на "добър", "харен" или "пълен" ден (понеделник, сряда или четвъртък), в ранни зори и с молитва и смирено сърце.

Бродерията имала магическо значение за хората - тя не само украсявала дрехата, но и предпазвала човека, който я носи. Затова най-честите изображения са кръстове и различни растения, символизиращи Райската градина. При търсене на мома за женене, често се е гледало колко майсторски бродира тя - тест за бъдещия живот като невеста.

   

Ежедневна женска носия
( c. Глушник, Сливенско )  



По престилката, старите българи са разпознавали от кое село е жената, дали е омъжена, и дали има деца.

В украсата на престилката се срещат много цветя - символ на красотата и плодовитостта на младата жена. Наред с това виждаме изображения на житни класове, птици, човешки и животински фигури.

Престилката има своята роля в някои фолклорни обреди. По време пораждане, акушерката ("баба") удряла родилката през кръста с престилка за по-леко раждане. Новороденото се поемало пак в престилката на "бабата" или най-възрастната жена в къщата.

   

Женски сватбен костюм
( c. Панаретовци, Сливенско )  



Брачната (сватбената) риза се изработва само от младото момиче, на което му предстои да се омъжи.

В нея то бродира цветя, птици, слънца и животни с молитва за щастлив семеен живот и много деца в къщата.

Цветовете в бродерията на сватбената риза са бяло, червено и черно. Бялото и червеното символизират мъжа и, жената и тяхното общо начало като семейство.

Жените и мъжете пазели свтбените си ризи цял живот и били погребвани с тях, "за да се познаят на небето".

   

Празнична носия
( c. Панаретовци, Сливенско )  



Двуцветната раирана "черкешлийска" рокля (сукман), носи името на една от махалите на с. Желю войвода - Черкешлий. За нея е характерна раираната украса в червено и бяло. Особеност на този вид плат е, че преждите при тъкането са бели и се редуват тънки памучни и вълнени ивици.

След като платът е готов, следва боядисване със специални бои, които оставят памучната ивица снежнобяла, но оцветяват вълнената в наситено червено.

   

Женска носия
( c. Крушаре, Сливенско )  



Металните колани са били част от болярското и военното облекло още по време на Първата българска държава. В женската носия, металният колан е съставен от малки релефни плочки, нанизани върху кожен ремък и закопчани с метална катарама. Този колан бил част от чеиза на момичето и освен това - един от най-скъпите предмети в женската носия.

Коланът и пафтите на най-богатите били изработени от чисто сребро или злато, инкрустирани със седеф и ценни камъни.

Обикновените жени имали бронзови колани или медни - посребрени и позлатени (азладисани). Според техниката си на изработка, металните колани били ковани, лети или филигранови (спрециална техника на сплитане на тънки сребърни нишки).

   

Женска носия
( c. Мечкарево, Сливенско )  



"Вадената" престилка е една от найтру дните за изработка и само малък брой тъкачки са можели да ги изпълнят. Те се правят от различни по дебелина и пресуканост конци, като в завършения си вид представляват съчетание от различни по релеф мотиви в богати композиции.

Характерни елементи за "вадените" престилки са ромбовидните мотиви, разделени на две равни части от декоратив- на ивица, наречена "паяк". По-сложните престилки са били изтъкавани от различни по цвят прежди върху червена основа ("вътък"). По-опростените, обаче, били изтъкавани бели с вълнена основа и памучни релефни елементи.

Едва след като е готова, престилката е била оцветявана - тогава вълненият плат "поемал" цвета на боята, а памучният оставал снежнобял.

   

Женско облекло
( с. Панаретовци, Сливенско )  



През 40-те години на XX век, женската носия претърпява промени. Навлизат нови материи и нови модели, по-леки за носене и по-лесни за поддръжка. "Хармониката" е тип пола, която измества сукмана от женската носия. Тази вълнена пола е широка и силно плисирана, в зелен, червен, син или кафяв цвят.

Тази пола се носи с копринена блуза, която вече не се изработва в семейството, а е машинно произведена. За да се съхрани празничната "хармоника" в добро състояние, плисетата й се събират, подобно на акордеон и се зашиват заедно.

   

Каракачанска носия
( Сливенско )  



Женската каракачанска носия се изработва от тежък, домашно тъкан, черен шаяк и често достига тегло от 30 килограма. Ризата (камсу) е бяла, изработена от лен или памук и стига до стъпалата. Над ризата има фуста - плисирана и украсена с ширити и гайтани. Отгоре се слага престилка (пудйя), вълнен пояс (зонар) и кожен колан с пафти (кледомата).

Женската коса се покрива с черен шал (бона), който отчасти скрива моминската, сплотена на венец коса (щефан). На върха на главата се слага традиционното украшение (карфувелуну), изработено от камъни, мъниста и карфички.

Върху гърдите на булката се слага нагръдник (лимодети) - обточен с дантела, ширити, монети и мъниста.

   

Лазарска носия
( c. Бяла, Сливенско )  



Престилката се отличава с най-пищна украса в женския фолклорен костюм. Тя най-често се променя, според "модата", затова жените имали много и най-различни престилки. Най-често срещани са украсите от ромбове и триъгълници, подредени в различни комбинации - във фризове, обрамчващи . престилката или като отделни фигури.

"Елбетицата" е самостоятелен мотив, наподобяващ розета и се използва в комбинация с кръст.

"Дървото на живота" символизира продължението на рода и дълъг, пълноценен живот. В мотивите на престилката често присъстват птици - питомни и диви, а от животните най-предпочитан е конят.

   

Невестенска носия
( c. Бяла, Сливенско )  



"Нагръдникът" е украшение, подобно на гердана. То представлява множество плътно подредени нанизи от стари железни, сребърни или златни монети, които стигат от врата, почти до кръста на невестата. Това украшение пази младата жена или бъдещата майка от "лош поглед".

Освен "нагръдник", накитите на младата булка включвали подарък от родителите на мъжа си - наниз от златни монети ("алтъни") - "пендари", "махмудии" и "рубиета".

   

Моминска носия
( гр. Котел, Сливенско )  



В края на XIX век, котленските търговци започват да внасят стоки от всички краища на Османската империя - платове, битови предмети, украшения. От това време е "цариградската носия" на котлен - чанката, изработена от различни видове коприни - джанфез, атлаз, коразе, софта. Ризата при него се замества от копринена цветна дреха, наподобяваща кафтан.

Над ризата се облича безръкавен фустан - елек и рокля. Най-отгоре се записва престилка, която находчивите котленки изработвали от копринени кърпи за глава, донесени от Йерусалим и Света гора. Тъканите престилки се наричали "мармородни" или "тефтичени" и включват типичните котленски мотиви. На главата си, младата жена е забраждала "калемен ръченик" - забрадка от тънък плат с щампи и дантела.

   

Женски костюм
( с. Биково, Сливенско )  



В миналото имало различни начини да се покрие косата на една жена. Най-често това ставало със забрадки ("ръченик", "чембер") - правоъгълно парче плат, прегънато наполовина в триъгълна форма. Върху забрадките на младите момичета се пришивали пайети ("титирички"), а на невестинската забрадка - малки златни монети "рубиета".

Омъжените жени слагали на главите си ниски цилиндрични шапчици, украсени с монети и бродерии, върху които след това слагали забрадката. Лятно време забрадката се завързвала зад врата и високо на темето или тила. Зимно време, краищата на забрадката преминавали под брадичката - "накокоро". Ако жената пуснела незавързани краищата на забрадката си, това означавало, че тя е в траур.

   

Лазарска носия
( с. Пъдарево, Сливенско )  



Лазаровден се празнува в съботата преди Цветница с традиционни песни и танци на млади, неомъжени момичета ("лазарки"), които обикалят полето и къщите. Пазарните от с. Пъдарево носят върху спло- тените си коси плитка червена шапчица, по която са закрепени нанизи от монети, падащи над челото и от двете страни на лицето.

В лозарската носия преобладава червеният цвят. Зад главата е прикрепена жълта кърпа с ресни, а отстрани на лицето - две червени кърпи и многобройни цветя. Червен е сукманът, както и основата на ромбовидната престилка.

   

Женско облекло
( c. Ковачите, Сливенско )  



Късата до кръста връхна дреха без ръкави, се нарича "клинчато" елече ("хермене", "фермене" или "гунче"). Сложната кройка и клиновидните елементи, от които идва името му, позволяват то да бъде носено от невестата и докато тя е бременна.

Клинчатото елече е украсено по ръбовете с растителни и "пресукани" мотиви, изработени от гайтани. Гайтанът е тънка, вълнена ивица (ширит), която се нашива в редове или оформя специални плетеници, допълнени от пайети, мъниста и вълнени помпени. Гайтаните са боядисвани ("вапцани") в най-различни цветове.

   

Женска носия
( c. Бял кладенец, Сливенско )  



Характерен женски накит е герданът с "куна" (икона) - метално украшение (сребърно, златно, седефено), върху което има изображението "Богородица с младенеца". Този накит се носи само от омъжените жени като знак за при- надлежност към православието, в съчетание със сребърни кръстове.

Други изображения, които предпазват жената, са иконните образи върху престилката - в бъдещия семеен живот светецът ще закриля семейството. Изображенията на светци са по-рядко срещани и са по-сложни за изработка, което ги прави специална част от женското облекло.

   

Женски костюм
( c. Пъдарево, Сливенско )  



Коланът като част от женската носия, се слага най-отгоре, върху сукмана и престилката. Той е съставен от две части - текстилна лента "дъга" ("зунка", "зуница") и метална закопчалка "пафти". Текстилната "дъга" може да е шита или плетена, разноцветна или украсена с мъниста.

Пафтите имат формата на листа или "очи", а върху тях се срещат изображения на растения, орел, сцените "Благовещение" и "Рождество Христово". Колан с пафти се е носел само от булките и омъжените жени, като се е вярвало, че металните пафти, носени през цялата бременност, предпазват невестата и помагат за леко раждане. Пафтите били символ на добродетелта и морала на жената.

   

Невестенска носия
(гр. Котел, Сливенско )  


Двурогата забрадка е специфичен елемент от женското облекло. Тя се слага в понеделника след сватбата - деверът маха булото на невестата ("отбулва") с две пръчки и го премята на плодно дръвче.

На главата на невестата се слагат два конусовидни рога и "чело" - ивица плат с геометрични килимени мотиви. Рогата се покриват с "пещемал" - парче плат, което оформя забраждането. Рогата са направени от конопени влакна и са облицовани с платно.

Тази забрадка жената носи през целия си живот.

   

Празнична женска носия
( c. Чокоба, Сливенско )  



Жените са носели различни обувки според това дали е делник или празник, дали са бедни или богати. Калцуните били ботуши от плат ("шаяк"), предимно бели с украса от черни гайтани. Чорапите са били вълнени, изплетени в различни цветове и. често украсявани с пискюли. Най-раз- пространено е било райето, което подчертава глезена и петата.

Върху чорапите в ежедневието са се носили "цървули" - обувки от биволска или свинска кожа, навървени около ходилото. За премяна са се носили "папуци" - чехли от кожа с нис- ко токче. Богатите жени са носели "кондури" и "калеври" - зрави кожени обувки с ток, с метални пирони на подметката, които издават специфично тракане. Те са били изработвани само по празнични поводи, "веднъж в живота".

   

Празнична женска носия
( c. Чокоба, Сливенско )  



Има много фолклорни ритуали за ухажване. Някои от тях са явни - например "напиването на вода" (отливането от бъклицата с вода на момата). Други, като хвърлянето на стрелички ("бутурници") в двора на избраницата по Сирни заговез- ни, са по-дискретни. Китката е един от употребяваните символи на ухажването при младите моми и ергени.

Момата прави своята китка и я закача отляво на забрадката си, за да може нейният избраник да я открадне. Когато момъкът вземе китката, я слага на дясното си ухо или на десния си ревер. Ако момата отиде и пред цялото село нагласи китката на ревера на момъка, това се е приемало за официално признание, че двамата млади се искат и ще се женят.

   

Женска носия
( гр. Сливен )  



Жените са полагали много грижи за косите си - не ги режели, миели ги със светена или росна вода, а всеки паднал косъм се е прибирал и пазел. Косите се сплитали в една или няколко плитки, в зависимост от възрастта и семейното положение на жената. Младите неомъжени момичета носели прикачени изкустве- ни плитки ("косичник"), изработени от прежди, лъскави конци, мъниста и събраните паднали косъмчета.

По броя и вида на плитките на омъжената жена можело да се разбере колко деца има или в кое село живее. Женската коса не трябвало да се показва пред хора, за да не хване "лош поглед", затова била покривана с различни украшения и забрадки.

   

Женска носия
( гр. Сливен )  



Връхната дреха с дълъг ръкав, се казвала "ентерия" - дебело подплатена и с декоративни тегели. По-богатите жени носели подплатени с кожа "ентерии" - "салтамарки". Кожени лентички имало и около врата, на китките и около закопчаването. В зависимост от ранга на жената, кожата била агнешка, котешка или лисича. Тези дрехи били част от "чеиза" ("зестрата", даровете), които младата невеста донася в дома на съпруга си.

Освен дрехи за нея и съпруга й, зестрата включвала спално бельо, одеала и кърпи. Всички те са били изработвани от младата жена, за да покаже на бъдещите си роднини колко е сръчна и трудолюбива. На сватбата сандъкът с чеиза е показван на цялото село като повод за гордост с майсторлъка на момата.

   

Адаптирана фолклорна носия
( Ансамбъл за народни песни и танци "Сливен" )  



Най-вътрешната част на женската носия, е ризата - изработена от памук или лен, тя е пищно украсена около врата, по ръкавите и в най-долната част на полите. Вярва се, че ризата има свръхестествена сила - тя докосва кожата на човека и го пази от "зли сили". Ризата е родова реликва - изработва се само от жените в рода и от новите снахи. Цветът на ризата е винаги бял, а кройката е опростена и наподобява трапец.

За сметка на грубата конструкция, украсата на ризата е много разточителна. С пищни шевици са украсени тези места от женското тяло, които са на показ - вратът, ръцете и краката. Ризата е така изработена, че да не се виждат шевове. Шевицата върху ръкава, разположена върху съединителния шев, се нарича "мрежа". Нейната цел е да прикрие мястото, на което двете парчета плат се застъпват.

   

Адаптирана фолклорна носия
( Ансамбъл за народни песни и танци "Сливен" )  



Сукманът е основната дреха на женската носия, в горната си част с дълбоко изрязана пазва и без ръкави, а в долната си част - с широко разкроени поли. Изработен е от вълна, боядисана в различни цветове, според модата и възрастта на жената. В сукмана на младата жена преобладава червеният цвят и пищната украса.

С напредването на възрастта, доминира черният цвят и семплите орнаменти. Вдовиците носят сукмана си облечен "наопаки", за да не се виждат никакви цветни елементи по него. Сукманът участва и във фолклорните обреди - с женска престилка или сукман, се завива тестото за хляба на Гергьовден. Така годината ще бъде плодородна и ще се родят много агнета в кошарите.


Още информация по тематиката, отразена в раздела можете да откриете в печатните издания
на Фондация "Обществен дарителски фонд Сливен".

 
 
 



 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

<< 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 всички карти >>  
 



   
   
   
   
     
 
 
     
Тел. + 359 44 611 123   Контакт 
Е-mail: tourism.sliven@gmail.com     << Начало
Copyright © 2024,  Инфо Туризъм Сливен,  Всички права запазени