Старата водна кула
Старата водна кула в близост до автогарата и хипермаркет "Lidl" е обслужвала вече несъществуващата стара ж.п. гара на Сливен, която се е намирала на мястото на днешната автогара.
По перона на гарата е имало помпи, които са отвеждали водата от водонапорната кула до локомотивите и така са ги снабдявали с вода. Тъй като Сливен е бил отделен от главната ж.п. линия, свързваща София и Бургас, която е минавала през Ямбол, сливенските първенци издействат от правителството да бъде изградено трасе от Сливен до село Зимница, чрез което пътниците да имат достъп до основната линия. Това става в първите години на 20. век.
Преди това всеки, който е искал да пътува с влак, е ходел с файтон до гарата в Кермен. Първоначално бива построена старата ж.п. гара, а през 1907 година е завършена и връзката със Зимница.
През 30-те години биват открити и продълженията към Твърдица, Дъбово и Казанлък, а цялата подбалканска линия до София бива завършена чак през 1952 година. Зданието на старата ж.п. гара е било двуетажно. Вторият етаж е заемал по-малка площ спрямо първия, а помещенията в него са били предназначени за почивка на персонала. На перона е имало няколко чешми, а тръгването на влака е било известявано с камбана от ръководител-движение (три пъти през 15 минути). Преди да се качат, бабите винаги се прекръствали и изричали: "Дано да се завърна живо-здраво".
В края на една от линиите на запад е имало колело за обръщане на локомотива и гараж за локомотивите. Първоначално те са били парни (именно поради тази причина се е налагало и ползване на водонапорни кули). На запад от пътническата гара е била сточната гара, където през целия ден идват и си отиват товарните каруци.
За пренасянето и качването на обемистия багаж на пътниците във вагоните са помагали хамалите. Пред гарата е била разположена пиацата за предшествениците на днешните таксита – файтоните. Файтонджиите канели слезлите от влака пътници, пазарейки се за превоза.
|
