|
Сливен е град с богата история, която води началото си от дълбока древност, В близост до града има пещери - Змеевите дупки със следи от обитаване.
През периода на Римската империя, към III век, в местността "Хисарлъка" възниква търговско селище - импориум с наименование "Туида". По-късно, по време на варварските нашествия се обгражда с крепостни стени и се превръща в епископски център. Няколкократно разрушавано и възстановявано, това селище просъществува през византийския период, първото и второ българско царство.
С новото си име - Истилифунос, предшестващо на сегашното (вероятно от славянски произход), е споменато за пръв път през 1153 г от арабския географ Идриси. През несигурното късно средновековие около града са изградени множество крепости и манастири.
След нашествието на османските турци, Сливен сменя местоположението си, и на това ново място съществува и до днес. През този период градът е известен под името "Ислимие".
Жителите му съумяват да използват наличието на пасища и водите на околните реки за развитието на овцевъдство и изграждане на многобройни тепавици и воденици. Сливен постепенно се превръща в един от най-големите градове в българските земи. Това е градът с втория по големина панаир в този регион. В него се вливат дотогавъшните отделни села "Клуцохор" и "Ново село" |
|
В Сливен получават развитие многобройни занаяти, най-важните от които са абаджийството и оръжейното производство. В града е имало 100 майстори на оръжия, главно на пушки. Забогателите търговци изграждат солидни каменни дюкяни, маази, някои от които са запазени и до днес. Според турската статистика в Сливен има 986 дюкяна. През този период са изградени множество прекрасни образци на българската възрожденска архитектура, такива като днешната "Битова къща", къщата на Миркович, Марикевата къща, така наречената къща на Садък паша и др.
Ръководени от дейци като Др. Иван Селимински, Добри Чинтулов, Сава Доброплодни и др. за един сравнително кратък период от време килийните сливенските училища се превръщат в модерни за времето си учебни заведения, които според американският журналист Макгахан по материалната си база и качеството на обучението по нищо не отстъпват на аналогични учебни заведения в Англия и Франция.
|
През 1834 г. Добри Желязков - Фабрикаджията създава първата вълненотекстилна фабрика в българските земи, която постоянно се разраства. Един от корпусите и, построен през 1843 г., е запазен и до днес. Сградата е била на 3 етажа, в нея са били разположени 20 предачни машини, 6 механични стана, обслужвани от 500 работници.
На ежегодния Сливенски панаир са идвали търговци от цяла Турция, Полша и Унгария. Той съперничел на Узунджовския панаир.
|
|
Характерна черта за възрожденския Сливен е стремежът на неговите жители да се включат в борбите за национално освобождение. От този период води началото си легендата за Сливен като градът на стоте воеводи. Сливен е родно място на предводители на чети, с национално значение: Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Георги Икономов, Таню Воевода.
Традиционното хайдушко движение постепенно прераства в осъзната борба за свобода. Може да се каже, че няма проява на осъзната въоръжена съпротива в българските земи, в която да не участват поне няколко сливенци, а опълченците от Сливен по време на Руско-Турската освободителна война са повече от 70.
Сливен често е посещаван от Васил Левски. Тук той е изградил един от най-дейните революционни комитети, който по негово указание впоследствие е провъзгласен за Окръжен революционен комитет.
По време на Освободителната война, въпреки, че непосредствено в Сливен не са водени сражения, жителите му изпитват ужасите на войната. В града са обесени стотици българи, а при оттеглянето на турските войски е бил опожарен, в резултат на което са изгоряли чаршията и над 100 къщи. Новата 1878 година сливенци посрещат в заснежения Балкан.
На 4 януари 1878 година идват първите руски освободители, като основните техни части са посрещнати с прочувствена реч, произнесена на руски език от стария учител и автор на възрожденски песни Добри Чинтулов. |
Непосредствено след освобождението край Сливен се създават 15 текстилни и няколко други фабрики. Сливен се превръща в първия индустриален град в България и е известен като "Българският Манчестер". За дълъг период Сливен се оформя като работнически град със силно стачно и работническо движение.
През 1883 г. в Сливен се състои премиерата на първото оперетно представление у нас. С града са свързани имената на известни писатели и поети, таква като Константин Константинов, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Радой Ралин, Дамян Дамянов, създателят на пъвия български филм Васил Гендов, оперният певец Стефан Македонски, художниците Димитър Добрович, Йордан Кювлиев, Сирак Скитник, Добри Добрев и др.
|
|
|
|
|