<< История на градa Градски символи Музеи Паметници
Археологически обекти Местности с историческо значение Храмове
Архитектурни забележителности Галерии Културни институти >>



Кушбунар

Кушбунар e високопланински извор, разположен на около 1050 м н.вис. в едноименната местност, всред 400-годишни букови дървета.

Рядко живописен, известен още на траките, прочут с лековитите си свойства далеч от Сливен още преди много години. На запад, в близост до него е била съградена малка църква, посветена на "Преображение господне", останки от която е имало до края на ХІХ век.

В този ден идвали болни и здрави, за да се потопят във водите му с надеждата за здраве и дълъг живот. За извора е писано в хрониките на летописеца Махмуд Герей, който придружавал през 1702 г. кримския Султан Селим Герей, дошъл тук да търси целебна сила.

Изворът и местността се свързват и с хайдушкото движение – тук са се събирали славните хайдути Злати Кокарчоолу, Кара Колю, Никола Аджема, войводите Панайот Хитов и Хаджи Димитър, Васил Левски като знаменосец в четата на П.Хитов.

На 6 май 1876 г., пред развятото знаме полагат клетва четниците с предводители Стоил войвода и апостолът Иларион Драгостинов, преди жестоките битки край селата Нейково и Жеравна и гибелта на повечето от тях.

За Кушбунар се носят и легенди. Чудодейните свойства на водата подмладявали заболелите орли, малките орлета превръщали в мощни, силни птици, а на старите, изнемощели господари на небето придавали за последно сили, за да се издигнат, понесат и намерят утеха в смъртта си удряйки се в зъберите на Сините камъни.



Харамията




Най-гористата местност, разположена на север от Караулташ, недалеч от Меча поляна. Покрита е с над 100-годишни букови дървета, убежище в миналото на славни хайдути.

Тук са бродили войводите Димитър Калъчлията, Георги Трънкин, Хаджи Димитър, Гунчо войвода, а през 1867 г. четата на Панайот Хитов, чийто знаменосец по това време е Васил Левски.

Харамията, един от най-романтичните извори в
   

миналото, сега превърнат в каменна чешма, стаила водите си под надвисналите клони и носи спомена за мрачните бурни години, свързани с надеждата за близката свобода; за смели хора, клели се над меча и евангелието; за знаменосеца на Панайот Хитовата чета (1867г.) - Васил Левски; за дъщерята на Садък паша, тръгнала по тия чукари да вземе и отнесе главата на Филип Тотю и за нейното загадъчно несмело завръщане; за плача на българите дошли да излеят мъката си пред своите закрилници - славните войводи.

Сега около чешмата цари тишина и спокойствие.






Гунчов извор

Гунчов извор, чиито води извират изпод огромен бук, намиращ се в горният край на р. Равна, носи името на сливналията Илия Господинов - Гунчо войвода.Славният революционер, борецът за свобода от османско иго, дръзнал да събере 200 млади юнака, за да се присъедини към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Но слухът за гибелта на последните го навежда на мисълта сам да повдигне въстание в Сливен.

На 12 август 1968 година братя Харбови нападат турската поща и предизвикват гнева на османлиите. Гунчо войвода загива в едно от срaженията. Днес местността край извора е любимо място на туристите, тръгнали към Харамията, Прозореца, Даулите и Драгиева чешма. Тя е и място за преклонение пред неустрашимия войвода.




Драгиева чешма




Намира се на панорамния път Сливен – Чуката – Карандила, под връх Харамията, на 3,2 км от разклона м. Меча поляна за м.Карандила и вр. Българка. Изградена през 1932 година от ІІІ –та трудова дружина с командир полк. Петър Драгиев, при извора между Лясков рът и Прозореца, на северозападния склон на билото на планината. Първоначално е носела името на "Св.Петър", а в последствие се е утвърдило името "Драгиева чешма".

Прославена е с песента "Драгиева чешма". Музиката е написана от Димитър Шампион, а текста от Петър Бояджиев в съавторство на арх.Георги Гюлмязов. С годините текста добива изменения, но е добре да се знае автентичния текст, а именно:

Налегне ли тъга
в морна ти душа,
в Балкана отлети,
славея где не пей -
на Драгиева чешма -
мъката си ти разсей.

Иди да видиш там,
тоз природен храм,
водата как тече,
как букака пей,
кебап се как пече,
руйно вино как се лей.


След туй тръгни в леса,
буки где растат,
душа си разведри,
песен ти запей,
за трудовака си спомни
с поздрава "Здравей!"





м. Даула

Простира се всред просторни букови гори, на около 1000 м н.в., северно от м. Каракютюк и вр. Българка. Някога оттук е минавал римският път, който свързвал Адрианополис (Одрин) и Никополис ад Иструм (с.Никюп, Великотърновско), а по-късно Сливен със старопрестолния град Търново. Името на местността идва от времето на османското иго – в мъгливо време турският караул биел даул, за да ориентира придружителите на турската хазна. Местността е свързана и с хайдушките чети и смелите войводи – Гунчо войвода, Тодор Харбов, Панайот Хитов, Стоил войвода, с Априлското въстание и Руско-Турската освободителна война (1877 -1878 г.).

Днес има изградени почивни бази сред прекрасната вековна букова гора и ски-влек. Чистият въздух и изградената инфраструктура са привлекателни за туристите през всички сезони.






м. Равна река




Равна река e разположена по поречието на едноименната река на около 1005 м н.вис., заобиколена със стръмни чукари, множество поляни и букови гори, единични екземпляри от обикновен горун, трепетлика, брекиня, мъждрян и други.

Наблизо са върховете Голяма Чаталка (1056 м) и Малка Чаталка (1000 м). По тези места по време на османското робство са бродили войводите Георги Трънкин, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Гунчо войвода.


Сред тях е намерил смъртта си Златко чорбаджи – закрилникът на българското население срещу османлиите. Сражение със заптиетата на Хороз Чауш на 1 май 1875 г. е водила четата на Стоил войвода, за което е писано в Ботевия вестник "Знаме".

Днес, местността е любимо място за туристите. Привлича с пъстроцветните треви, разнообразните насекоми и изградените кътове за отдих.

Долапите




Долапите e местност, която обхваща територия около дефилето на река Новоселска, представляващо дълбока живописна клисура, започваща от покрайнините на града и простираща се на близо 5 километра навътре в планината, до м. Мочурите.


По десния бряг на реката под орехи, дъбове, габъри, всред здравец, незабравки, синчец и мента са съградени още през ХVІІ – ХVІІІ век бари и тепавици, разположени амфитеатрално на построена вада, представляваща огромно хидросъоръжение за тези години. В горното течение е имало и барутчийница, чийто собственик – Сяро Барутчията е възпят в народна песен. В периода 1900 – 1930 година е имало 38 тепавици, 32 бари и 2 воденици. Днес работят около двадесетина бари, чиито собственици са потомствени тепавичари и бараджии.

<< >>