Къщи-музеи на Сливенския бит
Къщите-музеи на сливенския бит са били обитавани от семействата на Арнаутката и Георги Паткоолу. И двете къщи са строени в първата четвърт на 19. век.
Двете къщи имат комшулук една с друга. Характерни за тях са стълбищата, хаетите, кьошковeте, собите, менсофите, баните, долапите и резбованите тавани. В къщата на Арнаутката се намира портретът на първия кмет на Сливен – Димитър Боев.
По данни на неговите потомци, той е роден в тази къща, която в началото е била собственост на неговия баща – дядо Бою Абаджията. Според изписаната година, къщата е построена през 1813-а.
Всекидневието в къщите от този тип е протичало предимно в стаята с баджата (огнището). Стената е облечена с голям дървен юклюк, пълен с много съдове – предимно медни сахани, каравани (медни гювечи), тигани, ибрици, гюмчета, различни тенджери. От двете страни на огнището са вградени феритки (ниши), в които е поставено най-необходимото за домакинстването. В ъгъла е кътчето за бабата с неизменната хурка. До стената е малката ракличка за прибиране на топлия хляб. След комшулуче се влиза в помощно кухненско помещение. Оттук се влиза в закрития сайвант със запазено кюмбе (печка) за затопляне на домашната баня.
До прозорчето е поставен дървеният стан, на който сливенката е изтъкавала всичко необходимо за многобройната челяд. Развитото навремето лозарство в Сливен е налагало да има и достатъчно място за приготвяне на виното. Под открития сайвант се съхраняват големите винарски съдове: шарпани (кораби), кадуси, футии, а така също и писаната каруца.
Къщата на Георги Паткоолу – Патковата къща – е строена през първата четвърт на 19. век от неизвестни майстори от Трявна. Към момента къщата и дворът са разделени от зид, с който се оформят две къщи – Патковата и Арнауткината.
Патковата къща става музей през 1963 година. В нея е открита експозиция, пресъздаваща уредбата на сливенския занаятчийски дом от 19. век. През 1970 година в къщата на Арнаутката е уредена постоянна изложба, пресъздаваща европейското влияние в бита на сливенци през първото десетилетие на 20. век. Оформянето на днешния музеен интериор не отговаря стриктно на тогавашната уредба на одаите.
|
