Сградите от "Просветния триъгълник"
Старата сграда на Природоматематическата гимназия е построена през 1894 година и в нея се е помещавала Държавната мъжка гимназия, която е била създадена още през 1835-1836 година.
Първоначално училището е било килийно, по-късно третокласно, а след това и петокласно. В миналото гимназиите са се делели на мъжки (в които са учели само момчета) и девически (само за момичета).
Учениците са носели непременно униформи, а при среща с учител или учителка са заставали изправени, снемали са шапки и са поздравявали учтиво.
От 1 септември 1878 год. училището се титулува "Сливенско реално училище". От 1881 год. реалното училище получава признание и носи името "Областна реална гимназия".
Днешната сграда на ПГХТ "Акад. Н. Неделчев" е била част от тази Областна реална гимназия. Много от учителите в мъжката гимназия са учили в институтите на Париж, Петербург, Ганд, Виена, Лайпциг и София. Говорели са на учениците на "вие". Преподавателите са участвали в ръководството на читалището, на юнашки, туристически, певчески и други дружества, били са абонати на наши и чужди списания, организирали са благотворителни инициативи и екскурзии.
Едва през 1954 година Мъжката и Девическата гимназия се обединяват. През 1961 година се разкрива първата математическа паралелка в днешната ПМГ, а началото на самата математическа гимназия се поставя през 1972 година.
От 1985 год. в Природо-математическа гимназия "Добри Чинтулов" се обединяват тогавашните ЕСПУ "Добри Чинтулов", Математическа гимназия "Проф. д-р Д. Табаков" и вечерна гимназия "Д. Полянов".
Сред най-изтъкнатите учители в сливенската мъжка гимназия, назначен през учебната 1880/1881 година, е бил чехът Херменегилд Шкорпил – учителствал 5 години в гимназията и преподавал естествена история. Пръв той поставя началото на естествения кабинет, в който е имало зоологическа, ботаническа, минералогическа и нумизматическа сбирка. По време на учителството си организирал екскурзии за събиране на хербарии, насекоми и минерали.
В периода 1938 – 1944 година директор на гимназията е историкът Захари Измирев. По негово време гимназията е радиофицирана и водоснабдена, доизградена е електрическата инсталация, а на 21.01.1941 година е основан физкултурният салон. Построена е и почивна ученическа станция в местността Кушбунар, а учениците на гимназията участват в различни дружества: математическо, природонаучно, литературно, историческо и др. По негово време се създава ученически хор и струнен оркестър.
Поставяни са етюди и театрални постановки. Мъжката гимназия е разполагала и с наблюдателско звено, организирано от Централния метеорологически институт (ЦМИ). Звеното в нея е било ръководено от учителя по физика Иван Апостолов. В него е участвал екип от 6-7 от по-силните ученици. Уредите са били разположени на две места – в специално помещение на тавана на гимназията се намират живачният барометър, механическият (наречен анероид), както и ветропоказателят, разположен на прозореца, по който освен посоката, се е следяла и скоростта на вятъра.
Останалите уреди са били в двора на митрополията. Там се е измервала влажността на въздуха и е имало и вана за измерване на падналото количество валежи. Наблюденията са се правели 3 пъти дневно – в 7:15, 14:15 и 21:15 часа. Резултатите са се вписвали в специални дневници, а дежурният на сутрешните наблюдения е изпращал шифрована телеграма до ЦМИ, с копие до летищата в Божурище и Ямбол.
|
