logo
logo
<< Назад


 
Старата часовникова кула
  
През 1807 година Атанас Часоправителя решава да построи на мястото часомер, който да се вижда от 4-те страни на града. Инициативата за построяването му се подема от хаджи Юсмин, който не доживява неговото завършване.

Самият часовник е бил на 100-120 метра от възрожденската чаршия и в непосредствено съседство с конака. Преди това, до началото на 18. век, в Османската империя градските часовници били непознати. Ходжите обявявали от минаретата на джамиите кога е пладне и кога – икиндия, а българите гледали сенките на дърветата или стрехите.



След завършването на часовника, на кулата му са формирани два циферблата (на изток и на запад), а голяма медна камбана, докарана от Влахия или от Маджарско, отмерва времето на всеки половин час, а над кулата се е издига турски полумесец. Камбаната биела на всеки половин час. 100 години по-късно турският фасон на кулата е заместен от по-висока дървена конструкция, 4 циферблата и ветропоказател на върха.













Освен времето, камбаната на часовника е възвестявала весели и нерадостни за сливенци събития – победа или погром над българската армия по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война; погребението на някой първенец или посещението на цар или някой министър; празнуването на Рождество Христово или просто молитва за дъжд сред лятната жега.

Под голямата медна камбана била разположена по-малка бронзова камбана, чието предназначение било да възвестява пожари, които били често явление в края на 19. и началото на 20. век. Там дежурял пожарникар, който денонощно наблюдавал града отвисоко.

Помещението на пожарникарите било на няколко крачки от южната страна на часовника. Дежурният пожарникар възвестявал наличието на пожар и с жестове обяснявал на другите пожарникари долу в коя посока е пожарът. Пожарната команда се състояла от две ръчни помпи с бъчонки, пълни с вода, впрегнати в конски впряг. Преди прокарването на новия водопровод през 1909 година, пожарите са се гасили по този начин.

През 30-те години на 20. век, след построяването на часовниковата кула на общината, върху постамента на старата кула вече няма нищо, а камбаната служи на новопостроения общински часовник, който се движи с електричество. Според сведенията циферблатът на стария градски часовник е бил захвърлен в един ъгъл на таваните на помещенията на новия тогава общински дом. Съвременното състояние на старата кула е факт от 2000 година, когато се прави възстановка на стария часомер.




<< История на града Градски символи Музеи Паметници Храмове
Археологически обекти Исторически местности Архитектурни шедьоври Галерии
Културни институти Още... Пътеводител Традициите на Сливенския край