logo
logo
<< Назад


 
Кооперативен пазар
  
През 19. век цялото пространство от днешния пазар до църквата "Св. Димитър" и хотел "Сливен" е било център на занаятчийството.

Тук са се помещавали и различни пазари, като например Богдай-пазар и Туз-пазар – специализирани в продажбата на зърно и сол за животните. На сарашката чаршия са се обработвали кожи за по-груби изделия – конски седла, амуниции, цървули, каиши, камшици.

Отделно, покрай реката е имало и зеленчукови и месарски магазини. Имало е специална балъкчийска чаршия, от която винаги е можела да се закупи прясна риба. На пазара е излагана и местната продукция от пушки, нарези и цеви. Поради факта, че още по време на османското владичество сливенките винаги са държали на външния си вид, е имало и специална чаршия на златарите и куюмджиите.

През 70-те години на 19. век около сградите на общинския пазар се построяват бараки и масивни търговско-складови помещения, наречени маази. Това се налага поради разширената търговия с манифактурни и колониални стоки (почти всички хранителни стоки са се наричали колониални, тъй като 9/10 от тях тогава биват внасяни отвън – кафе, черен пипер, зехтни, лимони, портокали, фъстъци, ориз). Маазите са се ползвали за складове и магазини на търговци на месо, тенекеджии, грънчари и т.н. Отопляването им ставало с дървени въглища, разпалвани в мангали. Неделима част от търговията с колониални стоки били десетина хамали, известни с особената си физическа сила и способността да пият повече от всички. Пред маазите за колониални стоки винаги е имало по няколко кабриолета, каруци и двуколки, карани от впрегнати хамали. С тях се пренасяли за сметка на купувача малките покупки. Голяма част от покупките се извършвали на кредит, без полици и поръчители. Основно нещо в кредитирането е било доверието.


 
На Аба-пазар се е намирал прословутият сливенски "шадарафан", който бил покрит с телена мрежа във вид на кубе, имал голям циментиран басейн, а водата, излизаща чрез кранове от фонтана, се разливала в многобройни курнички. Шадраванът заедно с цялата чаршия бил опожарен при напускането на града от турците по време на Руско-турската освободителна война.

Въпреки че чаршията е опожарявана на няколко пъти, тя винаги бива издигана наново от пепелищата благодарение на предприемчивите търговци и занаятчии. Пазарът се модернизира след Освобождението и в началото на 20. век се нарояват много търговски и обслужващи магазини, занаятчийски магазини, фурни, ханове и др. С електрификацията на града през 1928 година започват да се продават електрически крушки, ютии, радиоапарати, механични грамофони и други. Отделно са се продавали строителни материали, железария, мебели, готварски и отоплителни печки. На пазара е имало и много работилници за изработка и поправка на конски каруци, подковачници, кожарски работилници и т.н.

 
Имало е и специални места за продажба на дребен и едър добитък (Хайван пазара пред хотел "Париж"). На чаршията често е имало и зрелища – например, стар чорбаджия, собственик на колониален склад, е дразнел някой хамалин, че не можел наведнъж да пренесе 150 кг. Двамата се обзалагали на пет оки вино или ока ракия. Хамалинът вземал на гърба си три чувала брашно по 50 кг и ги носел към близката фурна на Бобови. Спечелил облога, той изпивал виното и цял ден ходел по дюкяните да обявява рекордната си издръжливост.

Най-голямо оживление имало около обущарите, папукчиите и зеленчукарите. Пред обущарите имало калдъръм и салкъми, мечка, препарирана на два крака, препарирани вълк и орел, тенекии с катран и т.н. Пред зеленчуковите дюкяни скърцали дъсчени подове, а на обширни сергии се излагали зеленчуците. Край реката имало кланици и магазини за прясно месо и риба.

В околните улички се разположили лекарски и зъболекарски кабинети, а бръснарниците се отличавали с ориентир – бръснарски леген над вратата. За реда бдели полицаите от околните участъци, а санитарно-ветеринарният контрол осъществявал д-р Чернинков, който проверявал качеството на стоките и често изхвърлял в реката вмирисано месо, зелени дини и развалена риба. По същото време край пазара се провеждали и много панаири, в които местните търговци са смесвали с амбулантните от цялата страна, а нерядко и с чужденци с циркове и менажерии. Разбира се, главната цел на приходящите е била да направят по-голям оборот за сметка на гражданите и селяните.

На панаирите голяма атракция за децата са били четирите вида люлки – виенско колело, лодки със седалки от двете страни, на синджири, а за най-малките – кончета, задвижвани ръчно. Почти на всяка от люлките е имало мощни високоговорители, от които са се изливали различни мелодии. Панаирите са били използвани и от народни певци, пеещи тъжни песни, седнали на високи столове, за да могат да се виждат отдалеч. Имало е и менажерия с животни – лъвове, тигри, маймуни, мечки, пернати и други. По време на панаирите е скачал и оборотът на хотелите и хановете. Всеки хан е имал двор с места за колите на селяните и обори за добитъка.

Сред хотелите с най-големи удобства е бил "Париж". През 1927 година, по време на управлението на кмета Васил Райнов се взема решение да се съборят касапските дюкяни и кланицата до тях като крайно нехигиенични. Общинският съвет взема решение да се обяви конкурс за постройка на хали.

През месец май 1935 год. окончателно е определено мястото, където ще бъдат построени халите (общинският покрит пазар). Решено е те да се построят на отстъпен от "Св. Димитър" място на Аба пазар.

Приет е и проектът на инж. Фингов за халите. По време на мандата на кмета Янко Янков (1995 – 1999 година) се предприема реконструкция на кооперативния пазар и разширението му.




<< История на града Градски символи Музеи Паметници Храмове
Археологически обекти Исторически местности Архитектурни шедьоври Галерии
Културни институти Още... Пътеводител Традициите на Сливенския край



Тел. + 359 44 611 123   Контакт 
Е-mail: tourism.sliven@gmail.com     << Начало
Copyright © 2024,  Инфо Туризъм Сливен,  Всички права запазени