Средната баня
Една от най-старите запазени сгради в града (по-стара и от църквата "Св. София") е т.нар. Средна баня, намираща се на ул. "Славянска".
Названието на банята се появява през 19. век, когато сградата е между други две бани – вече съборената Ком (Кон) баня и тази в близост до областната станция на съобщенията – Гиговата баня. Макар и строена в по-късен период, банята е изградена по принципите на римско-византийските бани.
Състои се от горещо, хладно и студено помещение. Таваните и са удължени куполи, а осветлението в банята идва от малките прозорчета на куполите, което създава илюзията за звездно небе.
Отоплението в банята се е осъществявало чрез топъл въздух, който е минавал през празно пространство под пода (хипокауст) и през тръбни процепи в дебелите стени. В банята са изразени и елементи на арабската архитектура.
Тъй като сградата не е проучвана подробно, не е ясно кога точно е изградена, но най-вероятно периодът на създаването и съвпада с ранните векове на османската власт.
Първият известен автор, който споменава за наличието на баня в Сливен, е Мустафа Хаджи Калфа, който пише през 17. век, но сведенията му са за по-ранен период, в който в Сливен е имало три джамии. За банята се е носела дори градска легенда, според която през 19. век някакъв злосторник, преоблечен в биволски кожи, се скрива в хипокауста на банята и повдига плочата, докато жените се къпят, отмъквайки плячка. Банята, стопанисвана от различни собственици, просъществува до 1939 година.
Интересен е и начинът, по който се водоснабдявала несъществуващата вече "Кон баня", намирала се в близост до пазара. Някога водата там се вадела от кладенец с колело с кофи, задвижвано от кон. Оттам идва и името на банята.
|
