|
|
18.12.. 2025
Източник: ОДФ Сливен / ИнфоТуризъм Сливен
Позоваването на източника е задължително.
Откриване: 18.00 часа, Галерия "Седем"
Анна Влахова
|
|
|
 |
|
Анна Влахова е родена през 1975 година в гр. Сливен. Завършва Икономически техникум "Проф. д-р Димитър Табаков" през 1994 година в родния си град. Висше образование завършва в Инженерно-педагогически факултет - гр. Сливен.
Анна от дете е в плен на изкуството. Още от малка пише стихове, като дебютната и стихосбирка " Ще ме обичаш, докато си жив" се появява на бял свят през 2004 година.
След нея следват още 4 самостоятелни стихосбирки, една в съавторство с поета Димитър Петров -Регин и няколко участия в сборници.
Към четката Анна посяга чак през 2020 година. Първите щрихи изобразяват, разбира се, морето! Необятната шир на емоции и чувства намериха своя израз в онази линия, където небето и морето се целуват и прегръщат, танцувайки своя безкраен танц. Анна има участия в три изложби. Изложба, посветена на празника на Сливен в Галерия "Седем" И изложба в галерия "Генгер" в гр. Бургас през 2023 и 2025 година.
В нейните творби те грабва вихъра на вятъра, чуваш шума на морето, усещаш скърцането на пясъка под краката си. Около теб се плискат морските вълни, а душата ти бяга по водата към мястото, където небето и морето се целуват , прегръщат се и танцуват своя вечен танц .
| |
|
|
Пепа Георгиева Иванова
|
|
|
|
|
Какво може да се каже за един художник, което да е по-важно от нещата, които показват неговите творби.
Но все пак да разкажем за Пепа Георгиева Иванова:
Родена в Сливен, и още от дете изкуството е неразделна част от живота и – рисуването, музиката и пеенето винаги са били начин да изразява себе си. Свирила на пиано и пяла в хор „Дружна песен“, а любовта към цветовете я съпътства през годините.
От миналата година открила за себе си магията на рисуването върху платно с акрилни бои. Всяка картина е отражение на емоция, настроение и лично вдъхновение.
А емоциите, които я съпътстват може да усетите в нейния разказ:
„Започнах да рисувам през 2022 година — в един от най-трудните периоди от живота ми. След сериозни здравословни изпитания бях потънала в тъжни мисли и усещане за безизходица. Тогава четката и платното се превърнаха в моето спасение. Инстинктивно посегнах към ярките цветове и цветята — рисувах ги отново и отново, защото ми даваха сила, надежда и усещане за ново начало. Всяка картина беше малка крачка към светлината.
Днес съм на друго място — по-спокойна, по-уверена и по-силна. Болката е останала зад мен, а заедно с нея се промениха и сюжетите в картините ми. В тях все по-често се появяват птици — символ на свобода и полет, както и женската красота, която пресъздавам като отражение на вътрешната сила, нежност и възраждане.
През тази година участвах в колективна изложба в галерия „Май“, организирана от читалище „Христо Смирненски“ – гр. Сливен, където за първи път продадох своя картина – момент, който ми даде смелост и вяра да продължа да творя.“
|
| |
|
