5.07.2019
Откриване: 17.30 ч., "Узунова къща"
Източник: Художествена галерия "Димитър Добрович".
Позоваването на източника е задължително .
МЕТАФИЗИЧНИЯТ РОМАНТИЗЪМ НА ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ
Калейдоскопичният и до известна степен хаотичен характер на съвременното изкуство, което се отличава с разнообразие от форми, прояви и насоки, невиждано преди това, неволно ни заставя всеки път, когато се налага да анализираме или да оценяваме дадени артистични феномени, да търсим съвсем конкретни пътища, за да вербализираме критическите си съждения. В издирването на ключови думи към живописното творчество на Василен Васевски можем да се спрем, струва ми се, на две: умиротвореност и приглушена пастелна тоналност.
В картините на художника не ще открием трагични дисонанси, драматични сблъсъсци, сложни и заплетени метафори или директни инспирации от натурата. Напротив, авторът неизменно търси оформянето на своя личен опростен пластичен знак, който визуализира основните съдържания на образа. Въпреки, че сред любимите му мотиви – женски лица в унес и вътрешно вглъбяване, птици, дървета, листа – на пръв поглед можем да открием съответните природни и предметни референти, те не са натурни, а представляват поетични обобщения на смътни настроения, амбивалентни състояния на духа, откровения. В съчетаването и деликатното взаимoпреливане между предмети и пространство се проектира особена поетична атмосфера, която едновременно е и общодостъпна, и достатъчно рафинирана за очите и интелекта на по-изкушените зрители.
Взаимоотношенията между фигурите и фона се обуславят от цял спектър промеждутъчни живописни зони, които приглушават острите ръбове и подобно леонардовото "сфумато" оставят усещането за недоизказана енигматичност. Специфичните пластични средства – светлото и тъмното, топлото и студеното, близкото и далечното, не звучат контрастно, а представляват по-скоро двете лица на едно единно органично цяло.
 |
 |
Картините се отличават с изящество на рисунката, без при това авторът да набляга на линията. Доминираща функция има живописното петно. Васевски не развива принципите на класическото тонално изграждане, а поскоро живописта на цветните плоскости, които в разнообразни съчетания помежду си изграждат и композицията, и пространствените аспекти, и колоритната хармония на творбата.
Проф. Чавдар ПОПОВ, доктор на изкуствознанието
|
|
