|
|
30.10.2025
Източник: Галерия "Май". Позоваването на източника е задължително .
Изложбата - конкурс "От поезия към живопис" се организира от поетa Христо Батинков.
Художници работещи в областта на живописта рисуваха по неговите стихотворения.
Юбилейното десето издание се организира от сливенския поет Христо Батинков с подкрепата на Община Сливен. Участниците представиха картини, вдъхновени от предварително избрани негови стихотворения.
През тази година в надпреварата се включиха 22 творби на 12 художници, оценени от жури с членове: художника Атанас Парушев и самият Христо Батинков – инициатор на конкурса. Председател на журито бе Петър Кайраков.
Първата награда беше присъдена на Данелина Косева, втората - на Пенка Кушкиева, а третата н - на Иглика Христова. Беше връчена и награда за млад автор – това е Йоана Мария Колева.
На церемонията по награждаването присъстваха много гости, сред които бяха заместник-кмета Пепа Чиликова и председателя на общинският съвет – Димитър Митев.
В своето приветствие Пепа Чиликова благодари на всички художници, които са участвали в конкурса, на организатора – Христо Батинков, както и на журито, оценило творбите.
"Убедена съм, че конкурса ще запази своето достойно място в нашият град. Интереса към него продължава да е голям", уточни още Чиликова. Тя предложи след като приключи изложбата в галерия "Май", картините да бъдат изложени и във фоайето на зала "Сливен".
Димитър Митев добави, че за него е истинско удоволствие да присъства на десетото юбилейно издание на конкурса. Г-н Митев каза още, че е огромна заслугата на Христо Батинков за да го има този конкурс. Събитието е част от културната програма на общината, която осигури паричните награди за отличените автори.
Събитието бе посетено и от кмета на града, г-н Стефан Радев. То е част от културната програма на общината, която осигури паричните награди за отличените автори.
Изложбата ще остане в галерия "Май" до 10 октомври.
|
|
| |
ПРЯСПА
В мислите ми ти си само - бяла.
Непрактично бяла, неизгодно.
В пътя се изпречваш: засияла -
девствена, дълбока, неизбродна
Отбелязваш с неизменно бяло
връх висок - през цялата година.
Ти си недвусмислено начало -
дръзка, всепомитаща лавина.
Ти си непоколебимо бяла,
символ чист на помисли най-чисти!
Две неща в единство си събрала:
извор и убежище на истини.
Все по-малка, чезнеш сред полята -
всмуква те земята зажадняла.
Но те връща пак при нас земята
с хляба наш - порязаница бяла. |
 |
|
|
ПРИЗНАНИЕ
на Диана
Ревнувам те от Светлината,
която е хиляда пъти по-щастлива
след твоето докосване.
Ревнувам те от Времето,
което, кацнало на твоите устни,
отпива свежест.
Ревнувам те и от Посоките,
които, тръгнали нанякъде, се връщат,
намерили най-вярната: към теб.
Единствено от себе си не те ревнувам...
|
|
|
|
Все по-далечен и по-кос...
Все по-далечен и по-кос,
лъчът се устремява в теб
и сянката ти става все по-дълга.
Изчезват границите.
Сезоните се сливат във един:
със дъх на мъдрост.
Смъртта и тя, уплашена,
отдръпва своята черта
и скрива необгледното си царство
в главичка черна на топлийка.
И най-дълбоко скритите вселени в теб
излъчват своя светлина,
съгрени от Страданието-Слънце.
|
|
