от Пола Вогъл
Източник: Драматичен театър "Стефан Киров"
Позоваването на източника е задължително.
превод: Харалампи Аничкин
постановка: Петър Денчев
сценография: Петър Митев
музика Христо Намлиев
Участват: Вяра Начева, Мария Манолова и Яна Георгиева.
Хайде само за миг да си представим, че Отело не е измъчван от съмнения, а че всъщност Дездемона наистина е неговият най-лош кошмар. Не само най-лошият кошмар, това е и най-желаният му блян. Онова крехко девойче от Шекспировата пиеса тук е заживяло живота на съзряваща жена, разпъната между ролите на съпругата и разглезената аристократка. Тя фриволно задоволява своите нужди, когато и както й се поиска, опознавайки и най-мрачните кътчета на своите желания. Как тогава да не повярваме, че Отело я удушава не заради измаменото доверие, а заради заслужените прегрешения?
Е, Пола Вогъл не само ни позволява да си го представим, а и дори ни задължава да го претворим в действителност на сцената, за да го представим на зрителите със сочен език, атрактивна интрига и зрелищни сблъсъци на характерите. Така че ако някога сте си мислили какво би било ако измислицата на Яго е истина - елате да видите. Дездемона не само е невярна, тя с удоволствие посещава своята приятелка на нощта Бианка. Емилия, нейната слугиня иска да я предпази, за да не загуби работата си в това самотно пристанище, но възелът на интригата така бързо се завързва, че накрая не е ясно чия глава първа ще падне...
|
|
