14.12.2020  Тази година честваме 135 г. от
рождението на полковник Продан Таракчиев


Източник: nabludatel.bg    
Позоваването на източника е задължително.


Тази година честваме 135 г. от рождението на полковник Продан Стоянов Таракчиев, един от първите български летци и създатели на българската военна авиация и наш съгражданин /1885 - 1957/, припомнят от Държавен архив-Сливен.

Историческите факти за живота и успехите на полк.Топракчиев във военната авиация са известни на мнозина, но не е много известен фактът, че той е един от първите и малцина за своето време, летял на свободен балон.

Биография

Роден е на 12 ноември 1885 година в Сливен, кв. Клуцохор. Учи във Второ основно училище "Христо Ботев". Завършва Военното училище в София през 1908 година и служи като офицер в Единадесети пехотен сливенски полк. Бил е помощник-началник на Аеропланното училище и началник на балонни групи. Участва в Балканските войни (1912 – 1913) като летец-наблюдател и също така обезпечава балона на 1-во Балонно отделение при Одрин. Получава достъп да се обучава в Петербургската въздухоплавателна школа след като минава успешно през изпит.

За 16 октомври 1912 година полковник Продан Таракчиев заедно с полк. Радул Милков получават задачата да извършат разузнаване на противника със самолет "Албатрос". Заедно с това на екипажа е дадена задачата да бомбардира военен обект гара Караагач. Съществуват спорове относно това какво точно е било постигнато от екипажа и оттам какво е значението на делото им. Приема се, че това е първият боен полет на българската авиация, но се поставя под въпрос и твърдението, което те поддържат в своите спомени, писани десетки години по-късно, че то е и първото в световната авиация. Документи потвърждават, че бойният полет е бил разузнавателен, а в дневника за бойните действия на Аеропланното отделение събитието е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня:

"Полет на един апарат "Албатрос" до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. ... При кацането на апарата се счупи шасито. " Документи потвърждават също така, че първото българско бомбардиране на противников обект извършва екипажът на Джовани Сабели и майор Васил Златаров на 17 ноември 1912 година. Привеждат се данни и че световните аналози на тези събития са станали по-рано.

По време на Първата световна война Таракчиев служи в Първо аеропланно отделение (1915 – 1918). След войната е началник на Аеропланното училище, а след това на Аеропланната работилница. Уволнява се през 1920 г. Умира на 24 април 1957 година в София.

През 2012 година в родния му град Сливен, е открита негова паметна плоча, поставена на стената на Народното читалище "Хаджи Димитър".

Позовавайки се на съхранените материали в ОДА-Сливен, от Държавния архив разказват за първото летене на Продан Таракчиев с балон, докато е бил на обучение в Петербургската въздухоплавателна школа, след успешно издържан приемен изпит:

Годината е 1911, денят 11 август, мястото- Петербург. От двора на въздухоплавателната школа на "Вълково поле" в 3 часа следобед се издига балон с вместимост 1450 куб.метра и петима пътници – комендант подполковник Княз Баратов с неговите ученици: щабскапитан Андреянов, подпоручик Мулько, мичман Лучанинов и поручик Продан Таракчиев. Излитането е тържествено, под погледите на събралите се изпращачи. Петербург постепенно се раздвижва и никакво описание не е в състояние да предаде разкриваща се великолепна панорама.

"Това е едно вълшебно зрелище, пред което бледнеят всички приказки от 1001 нощ".

На 600 метра височина прелитат над р.Нева и веднага забелязват, че балонът започва бързо да пада, което е вследствие на по-ниската температура над водата. Балонът се смъква почти на около 100 метра и докато успеят да хвърлят съответното количество баласт – гайдропът (дебело въже, дълго около 120 метра) се замотава за един фабричен комин. Все пак успяват с изхвърлянето на баласта и се издигат отново.

Продължават да летят на север, на 2500 метра височина, скоростта на балона значително се увеличава – вече е 40-50 км в час.

Настъпва нощта, вечерят и разговарят в необикновената открита и широка "столова", после решават да си почиват на смени, тъй като балонът не може да се остави без да се следи "плаването му във въздушното море".

Към два и половина през нощта идва ред на Продан Таракчиев да дежури, останалите му спътници спят. Задачата му е да поддържа правилното плаване на балона на една и съща височина, като изхвърля съответното количество баласт, да следи и записва температурата и влажността на въздуха.

Нощта е непрогледна и безлунна, тишината пълна. От време на време се чува зловещия шум на водопади – навярно летят над Финландия.

Изведнъж се дочува силен шум, който се повтаря с по-голяма сила и се превръща в едно подземно бучене. След това пак затихва.

Малко след изгрев, когато спътниците му се събуждат, балонът лети на височина 800 метра. По заповед на коменданта отварят клапана и балонът започва да пада. След няколко минути под тях се открива необятно пространство от вода, без да се вижда какъвто и да е бряг.

На 400 метра височина вече се чува рева на вълните. Остават само четири торби баласт (40 кг), което е много малко да се задържи балона.

Не могат да се ориентират, къде са – над Балтийско море или Ладожкото езеро? Вятърът е бил много силен и неусетно отнася балонът все по на север и по на север – до Северния ледовит океан.

На 200 метра височина баластът съвсем е намалял и едва задържат балона над водата. Усещат, че загиват.

На 100 метра гайдеропът вече опира във водата. Изведнъж посоката на вятъра се променя и балонът започва да се връща назад. Няколко часа летят на тази височина, като изхвърлят останалия баласт и всички излишни вещи.

Балонът пада все повече и повече, докато кошът се потапя във водата. Огромна вълна, висока повече от 10 метра ги атакува, после втора, още по-силна.

Изведнъж в далечината се вижда платноходка. Вероятно са ги забелязали и им идват на помощ.

Борбата с "грамадните, бушуващи водни планини" продължава на живот и смърт, но те не губят кураж.

Най-после, когато у тях не останали никакви сили, платноходката се приближава - оказва се рибарска китоловна лодка. Рибарите ги приемат много радушно. Радостта, която изпитват, като се добират до гемията, само, който е преживял такъв ужас може да я изпита. "Все едно, че възкръсвахме отново"- пише Продан Таракчиев.

Всички петима спътници се завръщат в Петербург, където вече ги смятат за изгубени.


Празници, фестивали Театър Куклени спектакли Други представления
Концерти Изложби Спортни прояви Клубни мероприятия Още събития...
Месечен културен афиш Календар на събитията Изминали събития