5.11.2019   Изложба "От поезия към живопис"

Източник: Галерия "Май".
Позоваването на източника е задължително
.

Откриване: 5 ноември, 18.00 часа, галерия "Май"

За четвърти пореден път в Сливен се проведе конкурса "От поезия към живопис". Тази година в предизвикателството взеха участие повече от 20 художници, които по регламент трябваше да представят живописни творби по теми, загатнати или подсказани в стихотворенията на Христо Батинков – "Гора", "Трамвай в гората" и "В края на лятото".

Вечерта, посветена на поезията и живописта, започна с изпълнението на Велислава Тъчкотска – кларинет и Владимир Кондев – цигулка.

В конкурса участваха художниците Неделина Иванова (поощрение), Нели Миндова, Вероника Тодорова, Мариана Янкова, Велислава Пежгорска (поощрение), Мирела Денева, Латинка Минкова, Цанислава Петрова, Йордан Хаджистойчев (поощрение), Теодора Калчева, Борислава Захариева, Велин Динев (втора награда), Мартин Маринов (първа награда), Руси Недялков (поощрение), Димитър Димитров, Влислава Димитрова, Габриела Емилова (трета награда), Мария Николова , Данелина Косева, Димитър Михалджиков, Димитър Колев.

Творбите бяха журирани от Петър Кайряков – председател на журито, художника Атанас Парушев и Христо Батинков – организатор на конкурса.

Участниците бяха наградени от Христо Батинков, заместник-областния управител на Сливен, г-жа Димитринка Петкова и актьора Ивайло Абаджимаринов. На представянето на изложбата и награждаването присъстваха много гости, общественици и художници.
   
   



   
   


2 награда
1 награда

3 награда



поощрение

поощрение
поощрение
поощрение



ТРАМВАЙ В ГОРАТА


Най-красивата спирка е тази.
Тук когато трамваят навлиза,
пролетта от зелени талази
му плете усмирителна риза:


и вагоните - млади жребчета -
в бавен тръс край дърветата тичат.
В храста там се боричкат врабчета,
тук мъзга по стъблото се стича,


а подириш ли с поглед небето,
ще отвориш уста в изненада:
то е цяло зелено! - и ето,
че отвсякъде смело напада


туй безсмъртно и живо зелено,
тази песен на птици и листи.
И сърцето ти бърза, смутено,
да запее, да се пречисти...


И докрая объркан, замаян,
не усещаш, когато свърши
този приказен плен - и трамваят
пак препусне сред сивите къщи.


 
ГОРА

На Борис Христов

Така далечна, хладна и спокойна,
изправя ствол до ствол като стена.
Не е ли тя за някого една
сънувана и силна крепост бойна?


Тук дивеч плах се шмугва - да намери
кафява шума и зелен клонак:
листа грижливо скриват всеки знак
и стволи спират хищните потери.


Тук бързо стихват ветровете груби.
Неспирно синя светлина вали.
И крехките и бисерни ели
сърцата си предлагат за хралупи.


...Съзирам заек, бягащ през полето -
не стигне ли до тук, ще свърши зле


Къде е краят на това поле?
И съществува ли гора, където...?
  В КРАЯ НА ЛЯТОТО
"Къде сте, дни щастливи след пътя
извървян?” Леополд Стаф


Как, слепецо, преминал между толкоз неща,
свойта пазва напълни със тъга и несрета?
Рубикон е зад тебе... И след много лета
все по-ясно съзираш бреговете на Лета.


Где си, ясна надежда? Где си, дръзка мечта?
Май в галопа си луд ги изтърва на завоя.
Всичко пръсна... И днеска, сам-самичък в света,
за утеха си казваш, че тъгата е твоя.


Нейде нещо догаря, нещо нейде дими.
Под безумната лава август бавно слънчасва.
Птици-мисли излитат към простора сами
и следата им бяла в синевата угасва.


И на устните кацват птици-думи сами.
Движиш устни, учуден, че устата немее.
В тебе нещо догаря. Нещо в тебе дими.
Август жари нозете, а кръвта леденее...


С наметало от думи се завиваш, но ти
предусещаш отдавна, че е лошо съшито.
И, премръзнал, съзираш: птица-песен лети
над удавени ниви и над спечено жито...


Но все още си тука. И все още си прав.
А пред тебе мигът е и подвластен - и кратък
И по мостчето крехко стих, изваян от Стаф,
тръгваш с поглед спокоен и минаваш оттатък.



 ИЗЛОЖБИ  
 Галерия "МАЙ"