.11.2019
Източник: Галерия "Май".
Позоваването на източника е задължително .
Откриване: 5 ноември, 18.00 часа, галерия "Май"
От поезия към живопис – конкурс за живопис организиран от Христо Батинков
УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ
- Художниците, които изявят желание за участие трябва да представят живописни творби по теми, загатнати или подсказани в стихотворенията на Христо Батинков, публикувани по-долу.
- Заявление за участие и творческа биография се изпращат на e-mail: ambelahb@gmail.com,
както и на телефон 089 780 62 66
- Краен срок за представяне на творбите в галерия "МАЙ":
2 ноември 2019 г.
- Откриване и награждаване 5.11.2019 г от 18 часа
|
 |
ГОРА
На Борис Христов
Така далечна, хладна и спокойна,
изправя ствол до ствол като стена.
Не е ли тя за някого една
сънувана и силна крепост бойна? |
Тук дивеч плах се шмугва - да намери
кафява шума и зелен клонак:
листа грижливо скриват всеки знак
и стволи спират хищните потери. |
Тук бързо стихват ветровете груби.
Неспирно синя светлина вали.
И крехките и бисерни ели
сърцата си предлагат за хралупи. |
...Съзирам заек, бягащ през полето -
не стигне ли до тук, ще свърши зле. |
Къде е краят на това поле?
И съществува ли гора, където...? |
|
| |
ТРАМВАЙ В ГОРАТА
Най-красивата спирка е тази.
Тук когато трамваят навлиза,
пролетта от зелени талази
му плете усмирителна риза: |
и вагоните - млади жребчета -
в бавен тръс край дърветата тичат.
В храста там се боричкат врабчета,
тук мъзга по стъблото се стича, |
а подириш ли с поглед небето,
ще отвориш уста в изненада:
то е цяло зелено! - и ето,
че отвсякъде смело напада |
туй безсмъртно и живо зелено,
тази песен на птици и листи.
И сърцето ти бърза, смутено,
да запее, да се пречисти.. |
И докрая объркан, замаян,
не усещаш, когато свърши
този приказен плен - и трамваят
пак препусне сред сивите къщи. |
|
| |
В КРАЯ НА ЛЯТОТО
"Къде сте, дни щастливи след пътя извървян?"
Леополд Стаф
Как, слепецо, преминал между толкоз неща,
свойта пазва напълни със тъга и несрета?
Рубикон е зад тебе... И след много лета
все по-ясно съзираш бреговете на Лета. |
Где си, ясна надежда? Где си, дръзка мечта?
Май в галопа си луд ги изтърва на завоя.
Всичко пръсна... И днеска, сам-самичък в света,
за утеха си казваш, че тъгата е твоя. |
Нейде нещо догаря, нещо нейде дими.
Под безумната лава август бавно слънчасва.
Птици-мисли излитат към простора сами
и следата им бяла в синевата угасва. |
И на устните кацват птици-думи сами.
Движиш устни, учуден, че устата немее.
В тебе нещо догаря. Нещо в тебе дими.
Август жари нозете, а кръвта леденее... |
С наметало от думи се завиваш, но ти
предусещаш отдавна, че е лошо съшито.
И, премръзнал, съзираш: птица-песен лети
над удавени ниви и над спечено жито... |
Но все още си тука. И все още си прав.
А пред тебе мигът е и подвластен - и кратък
И по мостчето крехко–
стих, изваян от Стаф,
тръгваш с поглед спокоен и минаваш оттатък.. |
|
|
|
