12.09.2019
Източник: Художествена галерия "Димитър Добрович".
Позоваването на източника е задължително .
Откриване: 18.00 часа, зала "Сирак Скитник"
Ние сме камъните - обикновени камъни..
Бяхме някога безброй частици, понесени в безкрая от вихъра на Големия взрив.
После бе Сътворението: ...- ден първи, ден втори, ден трети.."
.. "На шестия ден взе Бог огън от пещта на гнева, и вятър повял от пустинята на невежеството, пясък от брега на себелюбието, пръст от нозете на вековете и сътвори той Човекът, и му даде сляпа сила що бушува в безумие и стихва пред страстните желания. Сетне сложи в него живот – призрака на Смъртта". *
Ние сме камъните… обикновени камъни..
Гласът ни е тих и нежен, като майчина песен, но и яростен и гръмовен излязъл изпод изтерзаната ни душа.
Ключовата дума към нас се нарича мъдрост.
Орисани сме да бъдем заедно с него - Човекът, в съзидание и бран, да му бъдем градиво за дом, храм, пътища и мостове към други светове.
Топла човешка длан ни е докосвала и скрепила страстната целувка между железния чук и искрящия гранит.
По нашата снага той - Човекът, в образ и слово писа своята история, вгражда в нея послания и мъдрост.
Всичко велико и красиво е родено от поетичния порив на душата и ума на един човек, когото неговата надареност е отделила от обществото.
Едно прозрение свише е родило величието и славата на Вярата.
Една мисъл е построила пирамидите в Гиза, но едно чувство е разрушило древна Троя,
Плиска и Палмира, но една единствена дума е опожарила Александрийската библиотека.
Онова, което вековете отглеждаха чрез науката и изкуствата, дивият човек разруши с алчността и егоизма си.
И днес ние приличаме на праотеца от пещерите.
Единственото, което ни отличава от него, са машините, които сме изобретили за разрушение, и силата им, която използваме за изтребление.
- Човеко, мили мой глупако, открай време ти вървиш напред, вперил празен поглед в Нищото.
Един въпрос стои пред теб – Кой си? Къде си? Накъде отиваш?
Вървиш, но отговор не намираш. Търсиш Мъдростта, а тя стои пред теб и те зове, но ти я отминаваш.
Търсиш мъдростта в пустинята, напоявана от реки от кръв, преследвайки миража на жълтия метал, но там в нея ще видиш и ще чуеш само черните сенки на вдовиците, сълзите и плача на гладните им деца.
Търсиш я в лоното на Властта, но не я намираш, защото тя е окована в тежките вериги
на алчността и лицемерието.
Търсиш я в храма на Науката и Познанието, но тленната ? плът е заключена в крепостта на егоизма.
Търсиш я сред обширните поля на изкуствата, но там има само миг възторг и безкрайни страдания.
Човеко мили, прашинка малка в безкрая, когато стигнеш там на Оня бряг, спри, погледни нагоре.
Там, в синевата, ще видиш лъчистото сияние на Оня свята дума, векове дълбана в гранита - Свобода.
*Джубран Халил Джубран
(философ, писател и поет) |
|
