от Горан Стефановски
Източник: Театър на НАТФИЗ
Позоваването на източника е задължително.
Постановка: Иван Добчев
с
С
ценография и костюми: Ирена Дойчева
Музика: Асен Аврамов
III курс "Актьорство за драматичен театър", клас проф. Иван Добчев
ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НА ЖИВЕЕНЕТО
Те се появяват някак ненадейно, тези наши изпадания от нормалния, човешкия ред, внезапно, като прозрение, като ОТКРОВЕНИЕ, /така навярно се е случило и с Йоан на остров Патмос /, изведнъж разбираме, че цялата "оная мъка, позната от теорията като видимото", подлежи на изтриване. Тази маса, на която пием питието си, този креват, на който се любим, този град, в който живеем, вестниците, които четем, за да знаем какво става, яденето и пиенето – всичко ще бъде изтрито като с някаква ръка, ще потъне в Небитието, в черната дупка на живеенето. И от него няма да остане нищо. "Само мътна пушилка. Като лига, която остава след плужека."
Пиесата на Горан Стефановски е писана през 1987, години преди да се случи сриването на Югославия. В някакъв смисъл това е пророчески текст за нещо, което предстои да се случи с човеците на една държава, която е намерила модела на една всеобща конфедеративност, нещо като модела на Европейския съюз. Опасенията на автора на "Черна дупка" са, че всяка една такава конвенция стои в пряка опозиция с конкретното, индивидуално усещане за живеенето и то неизбежно води до конфликт между сетивното, индивидуалното проявление на човешкото и нормите, догмите на общността.
Пиесата изследва последствията от един такъв опит да се "отлепи" от конвенциите на видимото и да се фиксира живеенето в невидимото, в ОТВЪДНОТО…
Всъщност, ние в изгнание ли сме или в послание?
Това, което живеем награда ли е или наказание?
Ние ли сме подхвърлени тук и сега или тук и сега са ни подхвърлени на нас?
Това са въпросите на нашия Силян и аз се надявам те да станат и ваши.
Проф. Иван Добчев.
|
