22.02.2019
Източник: Библиотека "Зора"
Позоваването на източника е задължително.
На 22 февруари 1918 година умира Панайот Хитов – войвода, революционер и борец за българското национално освобождение.
Роден е през 1830 г. в град Сливен. Като дете не могъл да получи образование, но по-късно сам се ограмотил и просветил. От малък опознал и обикнал Балкана и започнал да носи пушка. В автобиографията си съобщава, че от 1858 г. се отдал на волен хайдушки живот.
През пролетта на 1866 г. вече бил в Букурещ, където се свързал с Раковски. Според неговите освободителни планове в България били изпратени няколко чети, които да проверят обстановката и да подготвят населението за едно предстоящо въстание. Начело на 30 души Хитов преминал река Дунав при гр. Тутракан на 28 април 1867 г., а знаменосец бил Васил Левски, препоръчан лично от Раковски. В България станало ясно, че населението още няма готовност за въстание и отрядът се отправил по хребета на Балкана към Сърбия. В средата на май 1867 г. през Дунава минала и четата на Филип Тотю. Ала тя била разбита в землището на село Върбовка и до уговорената среща при връх Юмрукчал войводата стигнал само с няколко души.
През целия труден преход Хитовата чета била преследвана от турските потери, но в началото на август се добрала до Сърбия. През 1867 г. Панайот Хитов подпомогнал организирането на Втората Българска легия в Белград. Там прекарал следващите години, като получавал известна материална подкрепа от сръбското правителство. Войводата се ползвал с уважението и поддържал връзки с революционната българска емиграция, както в Сърбия, така и в Румъния. Към края на 60-те и началото на 70-те години Панайот Хитов започнал да пише своите хайдушки и четнически спомени.
Здравословното състояние не му позволило да участва по-дейно в националноосвободителното движение. По-младите дейци, които уважавали и ценели войводата, го избрали през 1872 г. за член на БРЦК в Букурещ.
След смъртта на Левски той бил най-авторитетната личност в организацията и развил активна дейност за нейното възстановяване и постигането на главната ? цел – подготовката на общонародно освободително въстание.
Панайот Хитов участвал в заседанията на БРЦК, срещал се с българската емиграция, посещавал местните комитети, събирал средства за оръжие.
През лятото на 1873 г. войводата изработил "Наставления как трябва да се работи за освобождението на България". Особено много наблягал на военното обучение на съзаклятниците. И той подобно на Левски бил убеден, че "всичко се очаква от нас самите".
През лятото на 1875 г. въстанието в Босна и Херцеговина изострило революционната обстановка на Балканите. На 12 август 1875 г. под председателството на Хитов БРЦК решил да се вдигне въстание в България, като заедно с това трябвало да бъдат изпратени и няколко чети, сформирани от български емигранти и ръководени от най-опитните войводи. Бунтът в България избухнал само в няколко области – Стара Загора, Русенско, Шумен. По независещи от организаторите причини и четите не могли да преминат в България.
На 18 юни 1876 г. Сърбия обявила война на Турция. Панайот Хитов влязъл в преговори с правителството на Обреновичите за съвместни действия и организиране на помощни български доброволчески чети. Начело на чета от 350 български доброволци участвал геройски в Сръбско-турската война. Конфликтът обаче завършил с неуспех за сърбите през октомври същата година. И този път надеждите на българските патриоти не се осъществили.
При обявяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Панайот Хитов веднага предложил помощта си на руското командване. Съставил чета, която успешно действала в района на Хаинбоазкия проход и гр. Елена. Четниците извършвали разузнавателна дейност, помагали в поправката и преправянето на пътищата, по които минавали руските войски, водели партизански бойни действия в тила на врага, охранявали българските селища, унищожавали башибозушки банди и пр. За своите заслуги българският поборник бил награден с орден от руското командване и специално благодарствено писмо.
След Освобождението Панайот Хитов заемал административни служби и участвал в обществения живот на България, бил и народен представител. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. участвал в сраженията начело на организирания от него доброволчески конен отряд.
Към приноса на големия български патриот трябва да прибавим и неговите спомени "Моето пътуване по Стара планина и животопис на някои български стари и нови войводи". Те представляват ценен извор за живота на българите под турско иго.
Панайот Хитов имал щастието не само да види отечеството си свободно, но и живял дълго в Нова България.
Относно спорната дата за смъртта на войводата (22.02.1918 г. или 22.03.1918 г.), уточнение дава неговата дъщеря Ирина Панайотова Хитова в "Спомени за моя баща":
"Баща ни почина в гр. Русе на 22 февруари 1918 г. в пет часа сутринта, а не на 22 март 1918 г., както това погрешно е означила Марийка Арабова в своя ръкопис… Погребението му се извърши на 24 февруари 1918 г., както това се вижда и от неговия некролог. Опелото му пък се извърши в църквата "Св.Троица", 4 часа след обед, при голяма тържественост.". Русе, 21 април 1950 г. Протокол от разказа на Ирина Хитова, записан от Аспарух Емануилов.
По материали от: "Панайот Хитов: Живот и революционна дейност"; "Панайот Хитов и българското националноосвободително движение"; "Той не умира: Сливен на безсмъртните си синове"
|
|
|
