Автор: Саломе Льолуш
19.00 часа, Зала "Сливен"
Режисьор: Явор Гърдев
Сценография: Свила Величкова
Превод: Снежина Здравкова
Звуков дизайн: Генадий Иванов
Светлинен дизайн: Стефан Н. Щерев
Участват: Теодора Духовникова и Захари Бахаров
"База Х" представя "Това не го казвай!" с Теодора Духовникова и Захари Бахаров, режисьор Явор Гърдев
Какво можем да кажем? Кога? По какъв начин? При какви обстоятелства?
Въпреки че приемаме за даденост словото да е свободно, има неща, които вече не могат да бъдат казани. Особено в отношенията между мъжа и жената.
Те обаче си казват всичко. Двама герои с адски характери. Той е без скрупули, провокира и не си мълчи. Тя е без филтър, нахална и надменна. Те се обичат, но прекарват по-голямата част от времето си в спорове и противоречия. Пари, политика, пластична хирургия, социални мрежи…
Темите са безкрайни, какъвто е и спорът, защото никой не отстъпва от позицията си.
Те са Теодора Духовникова и Захари Бахаров и под режисурата на Явор Гърдев заедно „сглобяват“ на театралната сцена „Това не го казвай!“.
Френската пиеса от Саломе Льолуш е с три номинации за наградата „Молиер“ 2022 (Най-добра комедия; Най-добър актьор в частен театър; Най-добър автор).
„Това не го казвай!“ е една комедия от диалози в свободен и нестандартен тон. Репликите са остри, но едновременно с това и смешни… Защото са истина. И защото присъстват в живота на всяка една семейна двойка.
КАК СЕ РАЗГОВАРЯ С ЧУК В УСТА
Да млатиш с думи е дълбоко еротично преживяване. Самовнушението, че си пророк на истината, неин лицензиран проводник и призван артикулатор, е силен афродизиак, който те издига над земята, за да се разходиш безогледно по главите на другите и да се почувстваш окрилен и възвишен.
Изричането на истината е велика илюзия, носеща със себе си усещането за морално превъзходство, вродено безстрашие и доминация над всички онези, които по една или друга причина не могат да си позволят лукса на подобно изричане.
“Това не го казвай!” от Саломе Льолуш е пиеса, която изследва колко силен и опасен може да бъде езикът на “истината”, колко поразяващи могат да бъдат “истинните” думи и колко смазваща и разрушителна може да бъде непремерената им употреба.
Двама възрастни безпощадно се млатят с думи, като да са деца, попаднали в склад с чукове. Безогледното и нетактично размахване на тежките словесни играчки обаче, освен че покачва нивата на адреналина, също така започва да чупи костите на доверието, докато лека-полека не разкъсва и фината тъкан на самото общуване.
|
|
