 |
14.05.2021 Изложба "СПАСЕНА ВЪЗДУШНОСТ"
Източник: Художествена галерия "Димитър Добрович".
Позоваването на източника е задължително .
Откриване: 17.30 часа, галерия "Димитър Добрович"
Албена Щениовска-Еглофф е родена през 1968 г. Завършва Свободна Академия "Жул Паскин", София, през 1996 г. – майсторски клас, живопис при проф. Николай Майсторов. От 1993 г. Албена Щениовска участва в многобройни изложби – национални и международни в България, Германия, Австрия и Белгия. Реализира редица самостоятелни изложби в България, Словакия, Унгария, Австрия и Франция.
Нейни произведения са притежание на частни колекционери и галерии в България, Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Унгария, Словакия, Италия, Великобритания, Дания, Холандия, Белгия и САЩ.
Илиян Урумов завършва Художествена тъкан (бакалавърска степен) и Живопис (магистърска степен) в Национална художествена академия, София. Работи в областта на живописта, графиката, скулптурата и рекламния дизайн. Реализира редица самостоятелни изложби в страната.
1 СПАСЯВАНЕ от гледна точка на Албена:
Последната една година живеем в странни времена... Една нова реалност, която ни се наложи да приемем... новата "нормалност".
За нас, артистите никога не е било лесно и всеки ден плащаме, за този свой избор... свободата! Изпитания е имало през всички епохи до сега, но духът е този,който винаги е побеждавал. Духът! Вярвам,че изкуството спасява, но само тези,които имат сетива... то не е за всеки. Промените рефлектираха осезателно и в произведенията на художествената сцена. Едно житейско преосмисляне на ценностите и навлизане в още по-дълбоките, вътрешни, духовни пластове в изкуството.
Ранимата ни чувствителност ни кара да изпитваме още по-голяма нужда... сега, повече от всякога... от копнеж за близост... от нежност-мираж в миналото... от любов, като илюзия. И там, отвъд хоризонтите... заедно с Илиян Урумов... търсим себе си и знаем,че няма случайни срещи. Изложбата ни "СПАСЕНА ВЪЗДУШНОСТ" е доказателство за това.
В тази преднамерена дистанция, когато все по-често ние, поглеждаме нагоре... към небето... То ни кара с Илиян, да мечтаем... със своите розови облаци, непреходна красота... С цялата въздушност, наситена със сладък мирис на цъфтеж и чистотата след пролетен дъжд... и ни се иска да поемем глътка въздух... толкова жадувана, за да се спасим!
Изложбата "СПАСЕНА ВЪЗДУШНОСТ" е нашият опит за взаимно спасение... Търсете го в красотата на изкуството и не забравяйте, че винаги има надежда! Ние с Илиян Урумов, вярваме в това!
| София, 12.05.2021 г. Албена ЩЕНИОВСКА - ЕГЛОФФ |
2 СПАСЯВАНЕ от гледна точка на Илиян:
Това е една история за забравеното минало, за неспокойното настояще и едно възможно бъдеще. История за полети и "миграции" на душата. Разказ за опазването на виталното в нас.
Преди хилядолетия човешките същества са живяли в общности. Отпървом, за да оцеляват, впоследствие, защото са осъзнали, че заедно постигат повече - съграждат, общуват, обичат, завземат, рушат... От малки общности са се преобразували в племена, подир това, обединявайки се, тези човеци образували империи, монархии, републики, съюзи. Основната идея е била развитието и погледа към бъдещето. Понякога с грозни и насилствени действия, друг път чрез стремежа си за увековечаване, а в моменти на възход е надделявало желанието да оставят нещо ценно и устойчиво на поколенията след тях.
В днешно време обществата се "раздробяват" на все по-малки частици. Човеците в тях крайно се индивидуализират, макар глобалните революции с технологиите и създаването на директни, моментални връзки по целия свят. Звучи като оксиморон, но всъщност дистанционното общуване, което нашата епоха ни "поднесе", ни направи по-латентни, по-лениви, по-алиенирани. Вече нямаме желание да се събираме в общности, които да общуват физически и да създават реални артефакти. За творците това е естествено състояние. Но създателите на изкуство не правят произведенията за себе си. Изграждат ги в самота, но след това ги даряват на публиката, на човеците. Книги, филми, картини, музикални композиции, спектакли - всички те се "измъкват" от ръцете на автора, щом са намерили публикта си. Започват свой собствен живот.
|
|
 |
 |
За това творците в днешно време са първите, които правят всичко възможно да се "съединят" в търсенията си и мнозина от тях си подават ръка. За да бъде възможно общото ни спасяване ни като крехка общност. И все пак общност.
Поводът за изложбата "СПАСЕНА ВЪЗДУШНОСТ" беше очарованието, което изпитах от нежните картини на Албена Щениовска - Еглофф. Оказа се, че от известно време с нея разработваме една въздушна тема на ръба на хоризонта. Не се познавахме лично до преди година, но щом се видяхме, осъзнахме, че сме се "докоснали" в мислите и усещанията си. Първоначално смятахме сюжетите ни да бъдат идентични, но хода на творческия процес е непридвидим и така обединихме разнообразието си в една тема без "стягащи рамки". Така нещата се случват витално и импресивно. И двамата спасяваме въздушните си души по индивидуален начин, но крачейки по един път. От ляво цъфти лавандула и гнездят птици, от дясно се е "наместил" хоризонта и облаците над сребърното море. А ние попиваме тази нега.
Сюжетът, на който се спрях от това вдъхновяващо "приключение" с Албена е свързан с перата на птиците. Тези детайли от тяхното "облекло" са уникални всяко едно пооделно. За мен беше удоволствие да ги изучавам перце по перце. Да се преклоня, за кой ли път пред гения на създателя. Те са символи и жалони преминали през много епохи. В Шумеро-Акадската култура, при Грифоните перата са застинало желание за полет. В древногъцката митология са желание за докосване до невъзможното, макар и слепено с восък. В индианската култура - като преклонение пред величието на свободните горди птици, на свободния дух. В Средновековието са средство за изказ на творчество - повечето произведения на културата и изкуството от епохата са създавани с перо и туш. В днешно време внимателно обирам перата от терасата си и съсредоточено ги наблюдавам. Хербаризирам си ги в съзнанието. Съучаствам в тяхната възможност за полет. За миг се отделям от гравитационната ми предопределеност. Мечтая.
 |
Мечтаем, всъщност, заедно с Албена за едно и също. Как летят птиците, защо "плуват" облаците над хоризонта? Поради що сме прикрепени към земята, а постоянно имаме стремеж да се издигнем? В сънищата е по-лесно: летиш, когато ти се иска и даваш храна на въображението си, колкото ти е зрънцето мечта.
Споделена въздушност. Спасена паралелна реалност. Ние двамата сме там. Даваме си надежда.
Подаряваме ви възможност за полет над себе си.
| Сливен, 9.05.2021 г. Илиян УРУМОВ |
Дано сме били убедителни.
Скачаме. Свободно. |
|
 |
|
| |
|
