 |
|
|
| Военните кореспонденти изпращат... |
|
Изложбата е посветена на 3 март – националния празник на Република България, на Възкресението след петвековно робство на една държавност; на паметта на хилядите загинали руски, украински, румънски и финландски войни, на героите от Българското опълчение и доброволческите чети и отряди.
Подредена в пространствено-хронологичен план, изложбата представя акценти от най-значимите етапи при подготовката, военните действия на юг от река Дунав, до градчето Сан Стефано и подписването на мирния договор на 3 март 1878 г. Маркирани са най-важните моменти: обявяването на войната и отзвукът в руското общество, формирането на Българското опълчение, форсирането на Дунав, епичните боеве при Стара Загора, Шипка, Плевен, зимното преминаване на Балкана, настъплението към Одрин и Цариград. Показан е героизмът на обикновения войник, страданията на мирното населения, неговата подкрепа и съпричастност към освободителите.
Вниманието на посетителя може и избирателно да се насочи към тези от графиките, които подчертават основни моменти във военните действия. Интерес представляват тези, които се показват за пръв път – не само ежедневието на военните кореспонденти, но и такива от: форсирането на Дунав, отбраната на Шипка /пристигането на 4-та стрелкова бригада "по двама на кон"/; подвигът на тръбача Андрей Ткач; на румънската пехота и руските гренадири; загиналите на лафета на оръдието прапоршчици от лейбгвардейския драгунски полк /всъщност техните функции са да бъдат само лична охрана на императора/; помощта на българското население; сражения около някои български селища и триумфалното посрещане на освободителите там; портретите на военачалника Осман паша и султан Абдул Хамид ІІ; разчистването след превземането на Плевен на улиците от руски и турски санитари; вълнуващото благодарствено писмо от турски войници до руските военни лекари; подписването на Сан Стефанския мирен договор и тържествения военен парад по този повод.
Отделено е място и за отзвукът на войната в руското общество – помощта на аристокрацията, на студенти-медици, на градски, селски, търговски и занаятчийски сдружения. Показан е и портретът на бележития руски лекар Николай И.Пирогов – основоположник на руската военно-полева хирургия. Той е поканен от международния Червен кръст, за да работи на фронта и за да предава опита си на своите по- млади колеги.
Избраната подтема "Военните кореспонденти изпращат…", се предопределя от целта на уредниците на изложбата – да се популяризират малко известни на широката аудитория дописки, рисунки, гравюри от войната между двете империи. Използвани са копия от публикувани материали в руски и други европейски издания по време и след края на военните действия. Нахвърляните щрихи по време на сраженията и на преходите са не просто етюди, а другото лице на тази непозната и може би затова незаслужено подценявана война.
В съхранените картини и дописки са вложени преди всичко общочовешките послания на тези наистина забележителни художници и журналисти, при това – не само към тяхното съвремие, но и към бъдещето. С целия си талант и добронамереност, те отричат войната като зловещо творение на човечеството. Приемат този начин за уреждане на конфликти, но само при неразрешими ситуации. За българската национална кауза, особено след Априлското въстание 1876 г., такава ситуация се създава през пролетта на 1877 г. При невероятното обостряне на Източната криза, военният сблъсък между Русия и Отоманската империя е неизбежен. Съвпадението между целите на българската национална революция и позициите на православна Русия по това време, водят до неоспоримия резултат – възраждането на българската държава.
***
Когато на 24 април 1877 година е обявена поредната война на Турция, за българския народ тя се превръща в Освободителна. Наред с армиите, към Балканския и Кавказкия боен театър, се насочват около сто журналисти, от които: руснаци 37, англичани 14, французи 9, германци 8, италианци 3, един швед и даже един японец. Освен в изследванията на историци, политици, социолози, философи, войната е описана и в хрониките и дневниците на изброените военни кореспонденти, участвали в нея. През цялото време на тази война 1877-1878 г., световната общественост е информирана посредством повече от 500 издания –вестници, списания и телеграфни агенции. За проявен героизъм и мъжество тринадесет чуждестранни военни кореспонденти са наградени с орден "Св. Анна" с надпис "За храброст".
Руската кореспондентска група е най-многобройна. Сред военните кореспонденти има изявени журналисти, писатели, художници. Те са представители на най-тиражните руски вестници: "Московские ведомости" "Правительственный вестник", "Биржевые ведомости", "Наш век", "Новое время" и др. Художниците са представени от Василий Верешчагин, Н. Каразин, Ковалевски и др.
|
|
|
|
|
|
Николай Каразин /1842—1902/ е внук на Василий Каразин, известен просветител в Русия и Украйна през ХІХ в., основател на Харковския университет. Николай Каразин е с български произход – неговият прапрадядо е софийски архиепископ. Каразин завършва Московски кадетски корпус, но се отказва от офицерската кариера.Завършва Художествената академия в Петербург и като художник-илюстратор сътрудничи на известни руски и други европейски периодични издания.
Василий Немирович Данченко (брат на изтъкнатия руски режисьор и реформатор на руския театър Владимир Немирович Данченко), пише в спомените си: "Русите бяха преди всичко правдиви и добросъвестни. Те никога не лъжеха, не измисляха и не издаваха предварително събитията. Към войната руските кореспонденти се отнасяха като към свято, изискващо голяма сериозност дело." Интересна е съдбата на Василий Иванович Немирович Данченко. В трите тома на "Год войны" той описва впечатленията си от Руско-турската война. По време на Балканската война през 1912 - 1913 година отново е в България и отразява военните действия. Преживяното е в книгата му "С въоръжения народ".
Определено с добро име се ползват Макгахан и Дик дьо Лонле. Джанюариъс Макгахан е сред тези седмина военни кореспонденти, /измежду повече от 100/, които изминават с руските войски целия път от форсирането на Дунава до подписването на мира в цариградското предградие Сан Стефано. Макар тежко контузен, качен на лафета на едно оръдие Макгахан участва в зимното преминаване на Стара планина, сравнявано от военните ескперти с исторически поход на Суворов през Алпите. Винаги е на първа бойна линия, винаги е сред бойците.
В спомените на руския журналист Василий Немирович-Данченко е запазено интересно сравнение между двамата представители на вестник "Дейли нюз" – Джанюариъс Макгахан и Арчибалд Форбс: "Възбуденият, нервен и страстен Форбс често изпадаше в неловко положение. На него му беше достатъчно да пристигне на Шипка за два часа през време на августовските боеве, за да изпрати телеграма от 6000 думи; не му беше нужно да види позициите, за да ги опише; стигаше му разказа на първи срещнат офицер, за да си направи заключение за едно или друго крупно събитие. Кореспонденциите му са изпълнени с талант, но още по-често с грешки и неверни изводи…
Съвършено различен беше съсредоточеният, внимателен и отличаващ се с толерантност Макгахан. Форбс посещаваше армията. Макгахан живееше с нея. Форбс схващаше връхната част на събитието, Макгахан го преживяваше. Форбс обобщаваше случайностите, Макгахан отбелязваше изключенията"
Кореспондентът на парижките вестници "Le Monde Illustre" и "Le Moniteur Universel" е Дик дьо Лонле. Той се включва като доброволец в състава на 26-и Донски казашки полк. Лонле добре познава балканската история. Освен отличен журналист Лонле е писател и добър художник. Често репортажите му са придружени с графики от войната. Той пише за първата си среща с българските опълченци и форсирането на Дунав при Свищов. През войната е включен към отряда на генерал Гурко, но не пропуска журналистическия си шанс да проследи Шипченските боеве и обсадата на Плевен. Прави впечатление, че умело вмъква в репортажите си освен чисто военната тема и картини от живота и съдбата на българското население. Пише за столицата на Втората българска държава престолния град Търново, за камбаните на околните манастири, които "за пръв път от 400 години разбуждат заспалите простори на долината". Точни и емоционални са описаните от него посрещания на руските войски. През 1888 г. той издава в Париж книгата си "През България", илюстрирана с двадесет негови рисунки, направени по време на войната.
Тема на част от репортажите му е помощта на българското население, оказвана на руската армия. Става дума за събиране на разузнавателни сведения и поемане на водачество през Балкана. С помощта на българи, княз А. Церетелев осигурява преминаването през Хаинбоазкия проход, а генерал Й. Вл. Гурко намира удобен път през Арабаконак.
След войната Дик дьо Лонле издава в Париж военните си записки три тома с над 1000 страници. Те са много ценно свидетелство за историята на Руско-турската война 1877-1878 г.
Испанският художник кореспондент Хосе Луис Пелисер, непосредствен наблюдател на военните действия през Освободителната война, с художествената си четка е илюстрирал много моменти от военните действия и така се допълва представата същността и за ужасите на войната. В изложбата са показани гравюрите, изобразяващи неговият портрет, походен кореспондентски пункт и отличителният знак на военните кореспонденти, последните две – творения на Х. Л. Пелисер. Този знак е поставен на всички табла от изложбата, с намерението да се подчертае обединителната идея: "Военните кореспонденти изпращат…"
Изложбата би могла да се разшири и обогати с още много неизвестни за посетителите в музея графики, ескизи, документи и спомени на участници в Освободителната руско турска война.
|
|
|
|
