logo
<< Назад



Паметник "Хаджи Димитър"

Сред паметниците издигнати в прослава на легендарния син на Сливен и на България Хаджи Димитър и на неговото безсмъртно дело, със своята монументалност се откроява паметникът в родния му град.

Идеята за построяването на такъв паметник се заражда още в първите години след Освобождението. Неин изразител става в 1892 г. известният сливенски общественик Илия Гудев.

На 08.06.1935 г. се провежда конкурс за пластично - скулптурно решение на паметника. Журито присъжда първа премия на проекта носещ мотото "Асеновец" с автор скулпторът- сливенец Стефан Пейчев.

В днешния си вид паметникът се състои от две части - архитектурна - дело на арх. Юрдан Юрданов и скулптурна - дело на скулптора Стефан Пейчев.

Архитектурната част представлява постамент изработен от владайски гранит, висок 11 м. На този постамент е поставена бронзовата фигура на Хаджи Димитър висока 3,4 м. Постаментът е изграден върху два четириъгълни гранитни пояса. Горният, по-малкият пояс има две врати: западна - барелефи на лимент Охридски и Св. Иван Рилски, и източна - с барелефи на Теодосий Търновски и отец Паисий. Долният пояс е с две големи врати с барелефа на манастирите св. Петка и св. Богородица /Епикернейска/ - южната и северната - с барелефите на Рилския и Зографския манастири.

От външната страна на големия пояс са оформени ниши, в които са поставени бюстовете на видни сливенски възрожденски дейци: от южната страна са бюстовете на д-р Иван Селимински и Панайот Хитов; от източната - бюстовете на д-р Георги Миркович и на Иван Добровски; на северната страна са нишите с бюстовете на Сава Доброплодни, Антон Иванов и на западната - бюстовете на Добри Чинтулов и Георги Икономов.

Бюстовете на д-р Иван Селимински, Добри Чинтулов, Панайот Хитов. Антон Иванов и д-р Георги Миркович са дело на скулптора Стефан Пейчев, на Сава Доброплодни - на скулптора Димитър Гаджалов, на Георги Икономов, Васил Вичев и на Иван Добровски - автор Янко Павлов. Барелефите на вратите са изработени от сливенците Стефан Петров и Петър Дамянов /баща на поета Дамян Дамянов/.

В най-долната, партерната част на паметника се е предвиждало да се оформи костница и в ниша да се впишат имената на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Днес паметникът на Хаджи Димитър е символът на града, пред който се извършват военни, граждански, църковни тържествени ритуали.
Хаджи Димитър / 1840- 1868 /


Родът на Хаджи Димитър е преселен в Сливен от близкото село Асеновец.

Израстнал в среда на горди и родолюбиви българи, младият Хаджи Димитър става хайдутин в четата на сливенския войвода Георги Трънкин през 1861 г., а след това при другия голям войвода Панайот Хитов. През летата на 1864, 1865 и 1866 г. Хаджи Димитър, под ръководството на Г.С.Раковски, организира и води три последователни чети през Дунав в българските земи. Четите имат за цел да проучат ситуацията в поробеното Отечество. След няколкомесечно пребиваване в родината, те се завръщат във Влахия. Хаджи Димитър броди из сливенската и котленската планина като войвода със своя малка чета. Това е етапа на преход от традиционните форми на класическото хайдутство към четническата идеология и практика.

В началото на 1868 г., с материалната подкрепа на българската емиграция в румънските градове, започва усилена подготовка на чета, която да премине в българските земи и да вдигне народа на въстание. За нейни водачи са избрани опитните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Четата с преминава през река Дунав в началото на м. юли 1868 г. и се отправя на юг - в посока Стара планина. Започва славният и труден път на четниците, изпълнен с тежки сблъсъци в лозята на село Караисен, в Карапановата кория, близо до село Горна Липница, в местностите "Дълги дол" и "Канлъ дере" до с. Вишовград. В последното, най-ожесточено сражение, е ранен войводата Стефан араджа. Знамето на неговата чета е предадено на Христо Македонски, тъй като знаменосецът Георги Чернев е убит. Ползвайки опита на хайдушките дружини, Хаджи Димитър води четата, която е в силно намален състав, към Балкана.

На 17/ 29 юли 1868 г. вечерта четата стига връх Бузлуджа. На следващия ден трийсетината четници водят ожесточен бой с около 700 турски войници и башибозук. С повика "Братя, да умрем като българи!", в сражението загива и войводата Хаджи Димитър.
д-р Иван Селимински / 1799 1800) - 1867 /

Един от най-големите възрожденски просветители - философ, полити-чески лидер, лекар. Роден в Сливен през 1799 г. в семейството на търговец. Учи в гръцкото училище в родния си град. От 1817 до 1821 г. продължава образованието си в прочутата гимназия в Кидония при Теофил аирис.

Участва като офицер в Гръцкото въстание 1821-1823 г. Временно става учител в Брашов и Сливен, където основава класно училище и "Тайно народно братство" - 1825 г. Главен учител и директор на гръцкото училище в Пловдив през 1828 - 1829 г. Утвърждава се като един от най-видните представители на българската елинистична интелигенция.

След Руско - турската война от 1828 - 1829 г., заедно с хиляди сливенци, се изселва в Бесарабия. Впоследствие става учител по гръцки и френски език в Букурещ, Берязка, Плоещ и др. Проявява изключителни грижи към своите съграждани, преселници там. От 1840 г. следва медицина в Атина, практикува във Флоренция и завършва образованието си в Сиена, Италия.

Включва се активно в просветно-църковното движение. Частен, окръжен и главен лекар в различни градове на румънското княжество. Организира доброволческите отряди и участва като медик в тях по време на римската война 1853-1856 г. Занимава се с обществена дейност, основател и деен член на Добродетелната дружина в Букурещ.

Д-р Селимински превежда от гръцки език учебници по аритметика, алгебра, химия и други естествени науки. Автор на съчинения, посветени на исторически, етични, педагогически и общо-културни проблеми. Завещава имоти и книги на българските училища и на готечеството си Сливен. Умира през 1867 г. в Румъния.
Иван Добровски / 1812-1896 /

Един от стожерите на българското просвещение през Възраждането и съосновател на родната журналистическа мисъл е роден в Сливен през 1812 г. Учи в гръцко килийно и взаимно училище в родния си град.

След Руско - турската война 1828-1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. През 1830 г. Иван Добровски става търговски писар в Одеса, а след това в Цариград. Със спечелените пари заминава да учи в прочутата школа на Теофилос аирис на остров Андрос. Там, заедно с ученици българи, основава Славяно-българско ученолюбиво дружество. Продължава образованието си в Атина. От 1840 г. до 1850 г. е учител в Белград, Букурещ, Сливен, Цариград и на о-в Самос. Преподава по взаимоучителната метода в Котел, където въвежда изучаването на френски език /1855-1858 г./.

Един от основоположниците на българската журналистика, Добровски редактира и издава във Виена през 1850-1851 г. списание "Мирозрение", от което в 1870 г. излизат два броя в Букурещ под заглавие "Мирозрение или българския инвалид". В него Добровски разглежда поредица исторически въпроси, както и такива, свързани с историята на българския книжовен език. Временен дописник на вестник "Съветник" и на списание "Читалище", издавани в Цариград.

Около средата на XIX в. пътува из Русия, Германия,Австрия, Англия и САЩ. Представител на Сливен в Църковно-народния събор 1861г. През следващите години е в Русия, където подава изложение и подробен мемоар до руския цар за освобождение на заддунавските славяни.

След Освобождението Иван Добровски е помощник библиотекар в Пловдив, самият той притежава една от най-богатите лични библиотеки. Живее в оскъдица и умира забравен от сънародниците си през 1896 г.
Сава Доброплодни / I820-18941 /

ележитият просветител и общественик, духовният строител на следосвобожденска България, Сава Доброплодни е роден на 3 декември 1820 г. в Сливен, в семейството на учителите Илия и Трендафила Славови.

Учи в Котел при Гавраил Кръстевич. Завършва гръцкото училище в уручешме, Цариград. Става учител в класното елинско училище в Котел. През 1849-1853 г. е в Шумен, където се сближава с полски, чешки и унгарски емигранти, между които е Лайош Кошут. По време на римската война е учител по гръцки език в гимназията в Сремски арловци в Австро - Унгария/.

Той е един от основателите на класното девическо обучение в България. Директор на класното училище в Сливен 1859 - 1861 г. По- късно учителства във Варна, Тулча, Силистра, Кюстенджа, училищен инспектор в Разград и Варна. Делегат на народния църковен събор в Цариград /1871 г./.

Сава Доброплодни е един от основателите на читалищата в Сливен, Шумен, Силистра, Кюстенджа, Тулча. На 15 август 1856 г. в Шумен е представена комедията "Михал" на Сава Доброплодни, преработена, подготвена и приспособена за сцена от автора. Представлението е една от първите театрални постановки в България.

Автор на преводна педагогическа литература, учебници, комедии, методически помагала /таблици, указания и др./. Дописник на в. "България", дописен и почетен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/. В края на живота си Сава Доброплодни живее в София, където умира през 1894 г.
 
Георги Икономов / 1848-1876 /

Един най-ревностните последователи на идеята за на-ционална революция като път за освобождението от турско робство. Роден е в Сливен през 1848 г. в семейство на свещеник.

Учи в трикласното училище при даскал Добри Чинтулов. След това работи като служител по Барон - Хиршовите железници. Отива в Русе, където се преместват родителите му и скоро става член на местното читалище. Установява връзки с революционния комитет от времето на Вътрешната революционна организация, като се включва активно в неговата дейност. През 1871 г. заминава за Тулча, оттам за Влашко, където се запознава с Любен аравелов и други членове на БРЦ .

Г. Икономов е сред главните организатори на Старозагорското въстание - 1875 г., застава начело на Старозагорската чета, която влиза в сражение с османските потери. След неуспеха на въстанието емигрира във Влашко и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. При обсъждане плановете за въстание Георги Икономов е определен за помощник апостол на Втори сливенски революционен окръг.

В началото на 1876 г. той преминава Дунав, идва в Сливен и се заема с подготовката на населението за предстоящото Априлско въстание. Пред опасността да бъде разкрит в родния си град се прехвърля в Четвърти революционен окръг, с център Панагюрище.

Участва като делегат на Общото събрание в местността "Оборище". По време на въстанието, заедно с Панайот Волов, застава начело на голяма чета в Карловския район. След разгрома, с група въстаници, се отправят на север към Стара планина, с цел да се прехвърлят във Влашко. В края на април 1876 г. успяват да достигнат до с. Бяла, Русенско, където загиват при опит да преминат пълноводната река Янтра.
Панайот Хитов / 1830-1918 /

Един от най - значимите български хайдути и войво-ди, участник в особено важни етапи на национално-революционното освободително движение срещу Османската империя през втората половина на XIX в.

Роден е в Сливен през 1830 г. Става хайдутин в дружината на Георги Трънкин през 1858 г. Впоследствие Панайот Хитов е избиран за войвода на хайдушки дружини, превърнали се в народни защитници около Стара планина, Странджа, Сакар, от Беломорието до Сърбия. Натрупал опит като водач, той се утвърждава като безспорен авторитет сред българските хайдути и един от ревностните последователи на четническата тактика в плановете за освобождение на Георги С. Раковски. Съгласно тях, през 1867 г. води чета, която преминава река Дунав, достига Сливенския Балкан, а впоследствие до Сърбия.

П. Хитов подкрепя идеята за изграждане на Вътрешната революционна организация, реализирана от Апостола на свободата - Васил Левски. На Общото събрание в Букурещ - 1872 г. заслужено е избран за член на БРЦ .

През Сръбско - турската война в 1876 г. организира и води голяма доброволческа чета. Утвърден от Генералния щаб на руската армия за Главен войвода на българските доброволчески чети през Руско - турската освободителна война 1877-1878 г.

След Освобождението взема участие в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През 1885 г. сформира и води Доброволчески отряд, охраняващ българо - турската граница. Народен представител, обществен деец, дарител. Панайот Хитов оставя своите изключително ценни ръкописни спомени, публикувани като Фамилиарни забележки. Спомени /XVIII век - 1877 година/. Умира в Русе през 1918 г.
Д-р Георги Миркович / 1828-1905 /

Виден представител на сливенската търговска фамилия, свързана тясно с политическия и обществен живот на Сливен, д-р Георги Миркович е роден през 1828 г.

Учи в гръцко училище в родния си град и в отел при Сава Доброплодни. През 1847 г., за кратко време е ученик в иевската духовна семинария. Премества се от гръцкото училище в уручешме във Френския католически колеж "Бебек" в Цариград. От 1850 г. учи медицина в Монпелие и Париж, Франция, където се дипломира.

След завръщането си в родината за кратко време е учител, а впоследствие лекар в Стара Загора и Цариград. Там взема участие в униатското движение. От 1861 г. до 1863 г. е лекар и директор на Българската гимназия в Белград и в Браила /1864 - 1866 г./. По-късно работи като лекар във Видин и Лом, където е арестуван за обществена си дейност, и заточен в Диарбекир.

След Освобождението д-р Г. Миркович се връща в Сливен. Участва в националното движение срещу решенията Берлинския конгрес от юли 1878 г. и в Сръбско-българската война 1885 г. Става губернски доктор, директор на Сливенската мъжка гимназия, градски лекар и държавен лекар по линията Ямбол - Бургас 1891-1892 г. и др. Включва се активно в дейността на читалище "Зора" в Сливен, на гражданските дружества и пр. Сътрудничи на списанията "Нова светлина", "Здравословно", "Виделина". Автор е на учебник по българска граматика и на "Домашен хомеопатичен лекар", на редици статии и публикации. Член на Българското книжовно дружество. Един от редакторите на вестник "Българско знаме" 1879 г.

Д-р Миркович е първият български лекар хомеопат.
Д-р Георги Миркович е между големите сливенски дарители, завещава имоти и цялата си библиотека на сливенското читалище Зора".
Антон Иванов / 1770-1850 /

Словом и делом незабравими истински родолюбци" - така д-р Иван Селимински опре-деля братята Диаманди и Антон Иванови амбу-рови. Роден в Сливен, през последните десетилетия на XVIII век,

Антон Иванов се установява постоянно в Брашов - Трансилвания. Търговските му връзки са насочени към Цариград, Атина и Западна Европа.

Родолюбивата и благодетелна дейност на Антон Иванов е широкообхватна - спомоществувателство на възрожденска книжнина, материална подкрепа на млади българи да учат в чужбина /д-р Иван Селимински, д-р Петър Берон и др./, дарения за училища, съпричастност към проблемите на сънародниците, установени във Влахия след "Голямото преселение" на сливенци през 1830 г. и пр. През 1824 г. д-р Петър Берон, учител и възпитател на синовете на сливенския търговец, издава първия новобългарски учебник, известен като "Рибен буквар". На заглавната му страница е написано "Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища. Напечата ся с помощта г. Антоньова Иоановича. В годе 1824 [Брашов]".

Далеч от родния град, Антон Иванов остава съпри частен към българската национална кауза и подпомага възрожденския растеж на Сливен.
Добри Чинтулов / 1822-1886 /

Възрожденският поет и учител Добри Чинтулов е роден в Сливен през септември 1822 г.

Учи в гръцко училище в родния си град. С паричната помощ на свои сънародници завършва Херсонската семинария в Одеса.

Учителства в Сливен /1850-1857 г.,1861-1870г.,1872-1875 г./ и Ямбол /1857-1861 г./ Той подчинява съдържанието и духа на своята преподавателска дейност на патриотичните грижи за развитието на българската просвета и за укрепването националното чувство на своите възпитаници. Преустройството на сливенското Централното взаимно училище в класно е свързано непосредствено с учителстването на Д. Чинтулов.

Първите публикувани стихотворения на Добри Чинтулов са на страниците на "Цариградски вестник" през август 1849 г. Сред най- популярните стихотворения и песни на Добри Чинтулов са "Стани, стани юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене" , "Къде си вярна ти любов народна". Поетът свири на цигулка, а към част от бунтовните си стихотворения сам приспособява мелодиите. Добри Чинтулов е между основателите и най-дейните членове на Благодетелно читалище "Зора" в Сливен /1860г./

Активно участва в борбата за църковно - национална независимост. През 1871 г. е сливенски представител на църковния събор в Цариград. След Освобождението е член на временния Градски съвет. Умира на 27 март 1886 г. в Сливен. Цялата му всеотдайна просветителска и обществена дейност, любородието и устремът към свобода в неговите стихотворенията и песни, са емблема на българската възрожденската епоха.


<< Назад