Намира се в м. Абланово на Природен Парк "Сините Камъни". Лесно достъпна – на 6 км от гр. Сливен. Може да се отиде с автомобил по асфалтовият път Сливен – Селището – Разсадник "Абланово", където има чешма и паркинг.
Тук при завоя, на запад от изградения кът за отдих започва тя – "Пътеката на здравето", предназначена за хората със зрителни увреждания и съпътствуващи заболявания – диабет, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови, двигателни и други страдания.
В началото й има табло с брайлерово писмо. Информация за дължината на пътеката - Равнинна част 485 м. и наклонена - 180 м, за надморска височина – 400м, за широчина на пътеката - 2 м и височина на контрастно оцветения насочващ бордюр – 15 см, за разположение на спортните съоръжения, на местата за почивка, на таблата с дървесните видове и тези за трениране на зрението е изключителен ориентир за посетителите.
Бялата вода e извор, превърнат в чешма, разположен в най-горното течение на Манастирска река, на пътеката, водеща от м. Селището към Белите извори, вр. Българка и м. Даула.
Високите източни скали са отвесен скален масив, издигащ се източно от поречието на река Кушбунарска и югоизточно от изкуственото езеро в м. Карандила при надморска височина 1000 м. Тук хората на силните усещания могат да изпитат тръпката на алпиниста, катерейки се по изградените алпийски маршрути с различна трудност.
Има нещо крайно любопитно около върха. От къде идва името му? Защо е на жена, кога са го нарекли така? Още повече, че с толкова самобитно име, с ярък национален характер и с такова българско звучене връх трудно може да се намери у нас.
Обяснението се открива в две легенди:
Едно от решителните сражения за утвърждаване на българската държава с византийските войски, предвождани от император Никифор е станало в Котленския проход. Хан Крум прибягнал до хитрост. Заповядал на мястото на бъдещото полесражение да се остави покъщнина и добитък. Тежко въоръжените византийци, връщайки се към Византия, натоварени с богата плячка били трудно подвижни и поражението им било страшно. Никифор бил убит.
Войниците на Хан Крум били строени, за да бъдат поздравени от водителя си. На края на редиците стояли жени. Очудил се ханът и попитал кои са те, какво правят сред калените в много битки мъже. Отговорили му, че са носили храна и вода, оръжие и снаряжение, че някои са участвали в боевете. Изненадан от героизма им хан Крум в знак на признателност нарекъл най-високия връх в Източна Стара планина "Българка"...
***
Разказва се, че османлиите отдавна търсели сгода да хванат и потурчат красива българка. Най-после им се отдал такъв случай. Девойката не искала, но никой не я питал. Повели я към полето, за да я направят мохамеданка. Гордата, удивително красива българка, ронела сълзи, предчувствайки горчивата си съдба. Търсела изход да се спаси. Но била зорко охранявана.
Пътят минавал през висок връх. Похитителите решили да си починат. Развързали девойката. И точно в тази минута тя побягнала, изкачила се на върха и се хвърлила от скалите надолу. Разбила се красивата й глава, рукнала кръв, тялото й се сгърчило в предсмъртни мъки. Скоро издъхнала, но запазила българското си име, честта на народа си. Като спомен за ранната й смърт, за прослава на името й, народът нарекъл върха "Българка"...
Oткрита e на 22 март 1974 година, стопанисвана от "Пътнически превози" ЕООД Сливен. За 18 минути изминава разстоянието от 1890 м между долна и горна станция, при денивелация 597 м. За един час 360 души имат възможност не само да бъдат превозени до зоната за отдих в м.Карандила, но и да се насладят на издигащия се кварц-порфиров скален масив "Сините камъни", един от 100-те подобни обекти в Европа.
Сливен 8800, бул. Цар Освободител 1, тел. 044 / 22177
Галерии по изкуствата
В Галерия "Май" излагат своите творби талантливите сливенски художници, скулптури, фотограф-художници и др.
Гунчов извор, чиито води извират изпод огромен бук, намиращ се в горният край на р. Равна, носи името на сливналията Илия Господинов - Гунчо войвода. Славният революционер, борецът за свобода от османско иго, дръзнал да събере 200 млади юнака, за да се присъедини към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Но слухът за гибелта на последните го навежда на мисълта сам да повдигне въстание в Сливен.
На 12 август 1968 година братя Харбови нападат турската поща и предизвикват гнева на османлиите. Гунчо войвода загива в едно от срaженията.
Днес местността край извора е любимо място на туристите, тръгнали към Харамията, Прозореца, Даулите и Драгиева чешма. Тя е и място за преклонение пред неустрашимия войвода.
Детски кът "Кълвача" e разположен в м. Кушбунар, на 1050 м н.в. Предназначен е за деца на възраст от 4 до 15 години. Методите, които ще се прилагат са теоретични, игрови и практични занятия, а подходът се състои в ефективно използване на представите, нагласите, инициативата, аналитичността и творческата мисъл на подрастващото поколение.
Целта е да се даде възможност за интерпретация, организиране и провеждане на образователни програми и от тук повишаване знанията за растителните и животински видове, разпространени в парка, взаимоотношенията в горските екосистеми, значението на защитените територии и опазване и съхраняване на природната среда. Занятията ще дадат шанс на децата да се справят на практика и с предизвикателствата, които биха възникнали по време на пребиваване в гората.
Долапите e местност, която обхваща територия около дефилето на река Новоселска, представляващо дълбока живописна клисура, започваща от покрайнините на града и простираща се на близо 5 километра навътре в планината, до м. Мочурите.
По десния бряг на реката под орехи, дъбове, габъри, всред здравец, незабравки, синчец и мента са съградени още през ХVІІ – ХVІІІ век бари и тепавици, разположени амфитеатрално на построена вада, представляваща огромно хидросъоръжение за тези години. В горното течение е имало и барутчийница, чийто собственик – Сяро Барутчията е възпят в народна песен. В периода 1900 – 1930 година е имало 38 тепавици, 32 бари и 2 воденици.
Днес работят около двадесетина бари, чиито собственици са потомствени тепавичари и бараджии.
Намира се на панорамния път Сливен – Чуката – Карандила, под връх Харамията, на 3,2 км от разклона м. Меча поляна за м.Карандила и вр. Българка.
Изградена 1932 година от ІІІ –та трудова дружина с командир полк. Петър Драгиев, при извора между Лясков рът и Прозореца, на северозападния склон на билото на планината. Първоначално е носела името на "Св.Петър", а в последствие се е утвърдило името "Драгиева чешма".
Прославена е с песента "Драгиева чешма". Музиката е написана от Димитър Шампион, а текста от Петър Бояджиев в съавторство на арх.Георги Гюлмязов.
С годините текста добива изменения, но е добре да се знае автентичния текст, а именно:
Налегне ли тъга
в морна ти душа,
в Балкана отлети,
славея где не пей -
на Драгиева чешма -
мъката си ти разсей.
Иди да видиш там,
тоз природен храм,
водата как тече,
как букака пей,
кебап се как пече,
руйно вино как се лей.
След туй тръгни в леса,
буки где растат,
душа си разведри,
песен ти запей,
за трудовака си спомни
с поздрава "Здравей!"