<< Природен парк "Сините камъни" Сливенски минерални бани Други >>



Сините камъни са най-красивата, най-романтичната част в целия Източен Балкан. Всеки дол, всеки чукар, всяка гънка от тях дават най-разнообразни и живописни изгледи, безброй водопади нарушават тишината на долищата.

Стотици вирове се крият под лещаците и орешаците. На всяка стъпка, на всеки завой пътникът остава удивен от новите картини, които природата тъй умело е композирала. Разнообразен, стръмен и характерен релеф, силно разчленен, планински, отличаващ се рязко от този на Западна и Средна Стара планина.



Така най-общо може да се опише релефът, който е обусловен от сложния тектонски и геоложки строеж на територията на Природен парк "Сините камъни". Най-ниската точка е 290 м н.в., а най-високата – лесно достъпния, обрасъл с букова гора връх Българка (1181 м ), първенецът на Източна Стара планина

За повече информация се свържете
с дирекцията на природен парк "Сините камъни":
Website www.dppsk.org       Facebook:
Адрес: България, 8800 гр. Сливен,
бул. Цар Симеон № 1 Б
Телефон: 044 66 29 61, 044 62 46 32

Дирекция на ПП "Сините камъни" ФЛОРА И ФАУНА ФОТОГАЛЕРИЯ  
Туристически обекти в природен парк "Сините Камъни"

м. "Карандила"


Най-известната, най-посещаваната, разположена всред високи скалисти върхове местност, на около 1050 м н.в. Тук се намират Туристическият комплекс, множество ведомствени почивни станции, съоръжения за спорт, карандилското изкуствено езеро. А на връх Кулата са построени телевизионният ретланслатор и пистата за делтапланеризъм.

Тук е и небезизвестната Карандилска поляна, тази, на която ежегодно се провежда събор на каракачаните от България и съседните балкански страни.


От нея се открива поглед към заобикалящите я скали, вр. Руина, Стидовската и Гребенец планини, към дола на р. Сотирска, към Сливенското поле, към Бършен и Манастирските възвишения, към град Сливен.

Карандила е най-богатата на видове и подвидове с природозащитен статус, реликти и ендемити. Срещат се 28 вида и 1 подвид (40% от регистрираните в парка.

Местността е известна и с най-многото видове орхидеи - максимален брой (26), разпространени на територията на Сините камъни.

Кушбунарска река


Кушбунарска река е една от най-интересните. Тиха и спокойна в горното течение, буйна, с около 100 вирове, прагове и водопади надолу, на юг.

 

Тук, всред 400-годишни букови дървета е разположен високопланинският извор Кушбунар.


Високите източни скали


Тук хората на силните усещания могат да изпитат тръпката на алпиниста, изкачвайки алпийски маршрути с различна трудност.
 
панорамна снимка




Връх "Българка"


Има нещо крайно любопитно около върха. От къде идва името му? Защо е на жена, кога са го нарекли така? Обяснението се открива в две легенди:

Едно от решителните сражения за утвърждаване на българската държава с византийските войски, предвождани от император Никифор е станало в Котленския проход. Тежко въоръжените византийци, връщайки се към Византия, натоварени с богата плячка били трудно подвижни и поражението им било страшно. Никифор бил убит. Войниците на Хан Крум били строени, за да бъдат поздравени от водителя си. На края на редиците стояли жени. Очудил се ханът и попитал кои са те, какво правят сред калените в много битки мъже. Отговорили му, че са носили храна и вода, оръжие и снаряжение, че някои са участвали в боевете. Изненадан от героизма им хан Крум в знак на признателност нарекъл най-високия връх в Източна Стара планина "Българка"...

Разказва се, че османлиите отдавна търсели сгода да хванат и потурчат красива българка. Най-после им се отдал такъв случай. Девойката не искала, но никой не я питал. Повели я към полето, за да я направят мохамеданка. Гордата, удивително красива българка, ронела сълзи, предчувствайки горчивата си съдба. Търсела изход да се спаси. Пътят минавал през висок връх. Похитителите решили да си починат. Развързали девойката. И точно в тази минута тя побягнала, изкачила се на върха и се хвърлила от скалите надолу.

Като спомен за ранната й смърт, за прослава на името й, народът нарекъл върха "Българка".

ВЪРХОВЕ
 


"ГОЛЯМА ЧАТАЛКА" (1065 м) Гол скалист раздвоен (чаталест) величествен връх, издигащ се значително над околната живопис на скална верига на Сините камъни. От него се откриват хубави гледки към далечните простори на юг.


"КУТЕЛКА" (1119 м) Гол скалист връх па юг от в. "Българка". Наподобява обърнат котел от където и името му. Достъпен от към западната си част. От него се открива широка панорама, към почти цялата централна част на парка.

"КАРАНДИЛА" (Тюлебето) (1О51 м.) Гол скалист връх с могъща пирамидална форма на билото на Сините камъни. Върхът е южно от м. Карандила. Тук е изградена кулата на телевизионната препредавателна станция на Сливен.
 
 

"БАРМУК" (781 м.) Висок конусовиден горист връх над гр. Спивен.

Други забележителни върхове в парка са:
"МАЛКА ЧАТАЛКА"
, "ХАРАМИЯТА" "РУИНА" , "КАРАУЛ ТАШ", "ПЕСЕЧНИК".


Въжена линия


Oткрита e на 22 март 1974 година, стопанисвана от "Пътнически превози" ЕООД Сливен.

 










За 18 минути изминава разстоянието от 1890 м между долна и горна станция, при денивелация 597 м. За един час 360 души имат възможност не само да бъдат превозени до зоната за отдих в м.Карандила, но и да се насладят на издигащия се кварц-порфиров скален масив "Сините камъни", един от 100-те подобни обекти в Европа.


Пещера и водопад "Футула"


Пещера и водопад "Футула" се намират на 950 м надм. вис., западно от вр. Малка Чаталка и на юг от чешмата на Златко Чорбаджи, по поречието на река Равна река. Една истинска игра на природата.












Под 10 метровия водопад е продълговато куполовидната пещера с размери 3/3 м, височина 4 м и широк отвор на изток. По стените и тавана са изваяни от съприкосновението на водата с карбонатните скали варовити отлагания и образувания.


ВОДОПАДИ
 
 


СИНИЯ ВИР" е водопад по течението нагоре по р. Новоселска, над последния долап. Падът на водата е 4 м, а венецът на водопада е около 4 м. Непосредствено под пада на водата има голям планински вир (казанче) с кръгла форма с диаметър около 3,5 м и дълбочина около 3 м. Водопадът и вирът са много красиво и посещавано място.

"КРАЙЧОВА КАНАРА" е скалист висок 4-5 м водопад в долното течение н а р. Новоселска. Някога, преди 20-25 години, тук е имало яз с доста голяма дълбочина и много вода, в който идвали да се къпят и плуват младежи от Сливен.

 
"ФУТУЛА" е водопад намиращ се на реката западно от връх "Малка Чаталка" (до пещерата). Има пад на водата около 10 м. Обрасъл с растителност около скалите.

"ЗМЕЕВИТЕ ДУПКИ". Има височина около 8 м е доста широк. При водно течение на реката (обикновено тя е с непостоянно водно течение), пенещите се води на водопада се белеят и се виждат от много далеч от равнината. Над него по дола нагоре, сред живописни скали и растителност, е втория водопад

Водопадът по дола "ЕШЕК УСУРАН " има пад на водата около 30 метра.

Водопадът над м. "МОЛЛОВА КУРИЯ" е един голям много, красив водопад сред скалите. Падът на водата е около 3 м. Водата пада по една скалиста стръмнина.

Много други красиви водопади има също по теченията на реките "Кушбунарска", "Голям джендем", реката под м. "Горнов рът" и др.

ПЕЩЕРИ
 
 


"ЗМЕЕВИТЕ ДУПКИ" Най-голямата пещера в парка. Тя представлява едно помещение с размери 4-5 м и с височина до 4 м. В пещерата тече подземна река. От главното помещение по тесни проходи, пълзешком се прониква навътре до други разширения. Общата дължана на ходовете е около 150 м. Пещерата има три "кумина" - отвесни стръмни входове. По стените има варовити наслоения и сталактити. Отделните места от пещерата имат свое наименование, като например - "черквата", "пропастта", "римския гроб", "банята", "тавана" и др. В пещерата има много прилепи. Пещерата е била обитавана от пещерния човек през новокаменната епоха.

"СТАРИТЕ ДУПКИ" По-малката пещера има форма на пещ 4/4 м. и е с няколко разклонения По-голямата пещера има голям отвор (врата) и е с продълговата форма с размери 3/12 м с един голям десен разклон с "баня" (каменно корито с вода).

"ОРЛОВИТЕ ДУПКИ" Тия две пещери, наречени дупки, се намират на отвесните скали на 20-25 м височина. Непристъпни, те служат за гнезда на орлите, от където идва и името им.

"БЪЧВАТА" Пещерата е на около 1.5 метра над нивото на околния терен в самата скала. Има форма на пещ с размери 2/2 м и височина 2 м и се вдава нагоре към двата отвора (комини).

"ПЕСЧЕНИК"
От един малък отвор се влиза в първата част. Тя е почти кръгла, сводеста, с височина 1.5 м. Тук има много странични "долапчета", сталактити и други варовити образувания. По един отвесен отвор се влиза във втората част , който също има сводеста форма с малко по-големи размери. Предполага се, че тая част е била скривалище на старите хайдути от преди освобождението.

"ХАЙДУШКА ПЕЩЕРА" Нейният вход е естествено замаскиран между камъните и тревите. Слиза се два метра в земята надолу. Пещерата представлява нещо като колиба с размери 2/2 м и едно тясно продължение от около 2 м.

Други пещери са пещерата в местността "РАВНА РЕКА", над пътеката за към "Гунчов кайнак", пещерата в скалите на м. "Черно камене" и др.
на Сливен.



Природен феномен "Халката"


Скално образувание, един от символите на Сливен, привличащ с неповторимостта на дъгообразния венец над светлеещия се отвор, с преданията за магическата й сила, влияеща върху любовта; за разплисканото море, борбата на мореплавателите с морската стихия.

 
 







Скални образования с интересна форма
 
 



"ЕНЬОВА БУЛКА"
- изправена висока около 2 м скала, наподобяваща изправена жена.

"ОВЧАРА"
- изправена скала, висока около 2 м" наподобяваща отдалеч човек с ямурлук.

"ДИКИЛИ ТАШ" - изправена висока скала, подобна на горните две в северните склонове на "Жълтите стени".

 
"КАРАУЛ ТАШ" - голяма куповидна висока около 1.5 м скала. Наподобява много крепостна стена.

"ТАЛАШМАНА" - голяма куповидна скалиста маса.

"КЮМБЕТ КАЯ" - голяма скала във вид и форма прилична на кюмбе. (Едновремешна зидана печка за отопление).

"КУМИНИТЕ" - изострени изправени нагоре много интересни и красиви скалисти зъбери в западните скалисти склонове на "Мала планина".

В парка има още много скани образования наподобяващи крепости, замъци, кули, куполи, чудовища и пр. с най различни и чудни форми, които будят възхищение и интерес.




Хайдушката пътека


Хайдушката пътека започва от Информационно-посетителския център към Природен парк "Сините камъни" - неравна, стръмна и камениста, виеща се между габъри, горун и букови дървета. Най-кратката пътека, водеща до м. Карандила. Някога по нея хайдутите бързо и безшумно са се скривали от погледа на османлиите. Оттук е и името й.






Вдясно от пътеката, на Превала е Керемидената къшла, а на стотина метра на юг в дерето - пещерата "Змееви дупки". В близост има заслон и кът за отдих. След къшлата пътеката води до Марьова скала, а оттам продължава към Бялата чешма, изградена след каптиране на Папратливия извор, под туристическия комплекс "Карандила".

Агликина поляна


Агликина поляна е историческа местност разположена на 38 км северозападно от Сливен, в Еленския балкан. Представлява просторна поляна, заобиколена от вековни дъбове и букове. Старопланинският проход "Вратник" се намира на около 1-2км западно от това планинско пасище.









В българската история по време на турското робство тази местност е позната като сборно място на хайдутите. Агликина поляна се свързва с името на легендарната Еленка войвода и с други бунтовници през XVIII-XIXв. Споменава се в спомените на Панайот Хитов, в творчеството на Йордан Йовков и в хайдушките народни песни. На Агликина поляна се провежда народен събор с надпявания известен като "Прослава на хайдутството".

Тази местност с площ около 120 ха е включена в защитените местности и е обявена за защитена територия.


м. "Бялата вода"


Бялата вода e извор, превърнат в чешма, разположен в най-горното течение на Манастирска река, на пътеката, водеща от м. Селището към Белите извори, вр. Българка и м. Даула.

 
 



ИЗВОРИ И ЧЕШМИ


В парка има общо над 50 извора и чешми, по-важните от които са: "Андреева чешма", "Архангела", "Бялата вода", "Белите кайнаци", "Бъчвата", "Баш кайнак", "Варовитият кайнак", "Върбата" , "Гюлханата",
"Гунчов кайяак", "Даулска чешма", "Даулски извор", "Драгиева чешма", "Думайова чешма", "Карчански извор", "Карандилска чешма", "Куш бунар", "Костова чешма", "Липовият кайнак", "Ловната чешма", "Мочурите", "Мальовски кайнак", "Миризливия кайнак", "Омайниково изворче" "Папратливия кайнак", "Плачи дол", "Свети Георги", "Сефер бунар", "Сивилова чешма", "Трудовата чешма", "Харамията" и др.



м. "Селището"


Намира се на два километра северно от гр. Сливен, около водослива на реките Асеновска и Манастирска. Обхваща части от върховете Бармук, Гаговец и Мотрун. Живописно място е. С китни овощни градини, гори от бял и черен бор, летен дъб, по поляните с разнообразни тревни видове - горска съсънка, росен и други, а наоколо по склоновете на трите върха накацали многобройни вили, има и ресторант в самобитна архитектура под огромни дървета край Селишката река.

 



В североизточния и край се намират останките от крепостта Маринино градище. Тук са и Тодоровото аязмо, любимо място за отдих на сливналии и археологическия паметник манастира Св. Спас, един от 24-те манастира на Сливенската малка Света гора.


Резерват "Кутелка"


Резерват "Кутелка" е част от Природен парк "Сините камъни". Създаден е през 1983 г. и обхваща 794 ха.
 
панорамна снимка











Заповедник имеет международное значение, здесь обитают редкие виды птиц, занесенные в Книгу охраны природы: царский орел, скальный орел, сокол, ястреб, малый египетский стервятник, белоголовый стервятник и другие.


м. "Абланово"


Обградена е отвсякъде с гористи склонове, намира се на 6 км северозападно от гр. Сливен и на 4 км от "Селището". Поляните и ливадите сред широколистните и иглолистните гори и придават един неповторим естествен облик. През нея минава река Аблановска. Има и изобилие от бистра студена вода. "Изворът на сломените", Аблановската чешма с каменните маса и столчета край нея, местата за отдих на голямата Аблановска поляна и "Пътеката на здравето" са притегателни кьтчета за туристите и природолюбителите.

м. "Долапите"


Долапите e местност, която обхваща територия около дефилето на река Новоселска, представляващо дълбока живописна клисура, започваща от покрайнините на града и простираща се на близо 5 километра навътре в планината, до м. Мочурите.

По десния бряг на реката под орехи, дъбове, габъри, всред здравец, незабравки, синчец и мента са съградени още през ХVІІ – ХVІІІ век бари и тепавици, разположени амфитеатрално на построена вада, представляваща огромно хидросъоръжение за тези години.

 

В горното течение е имало и барутчийница, чийто собственик – Сяро Барутчията е възпят в народна песен. В периода 1900 – 1930 година е имало 38 тепавици, 32 бари и 2 воденици. Днес работят около двадесетина бари, чиито собственици са потомствени тепавичари и бараджии.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  Места за настаняване в околностите на природен парк "Сините Камъни"
 
Почивна станция "Декотекс"
 
Хотел "Бяла мечка"
 
Семеен хотел "Стелит"
 
       
     
 
Хижа "Карандила"
 
Къмпинг "Оазис"
 
СТК "Сините камъни"
 
           
<< >>


Тел. + 359 44 611 123   Контакт 
Е-mail: tourism.sliven@gmail.com     << Начало
Copyright © 2024,  Инфо Туризъм Сливен,  Всички права запазени