Крепост "Туида" е най-значителния археологически паметник, в покрайнините на Сливен, който води началото си от епохата на късната античност. Намира се в местността Хисарлъка, непосредствено над кв. Ново село.
Античното селище Туида има вековна история /от VI хил. Пр.Хр. до XIII в.н.е/, било е населявано от тракийски племена, антични римляни и средновековни българи.
Контакти: Тел.: 0895 467 289,
E-mail: tuidacastle@gmail.com
Website: www.tuidacastle.sliven.bg |
 |
 |
Крепост от VІ – VІІ век, обвита днес в тайнство, почти изчезнала от повърхността.
Намира се на най-високия връх на вододела на Новоселска и Селишка реки – Гаговец, над Тодоровото аязмо. Две пътеки водят до нея. Едната - от м.Селището, разположена на 2 -2,5 км северно от Сливен за Долапите, а другата – по билото на вр. Гаговец към местностите Карчаните, Бостанлъка и вр.Кутелка и към м. Мочурите.
Макар и малка, с площ 2-3 дка крепостта е контролирала двете дефилета от изток и запад. Стратегическото й разположение – с изглед към масива Сините камъни, Бакаджика, м. Хисарлъка е давало възможност римският сенат да научава бързо за бунтовете на местните племена, посредством използването на сигналната система – палене на огньове.
|
|
|
Маричино градище
На североизток от м. Хисарлъка, над Айвалъ дере (Дюлева река) и Маара дере, по течението на Равна река, високо на Сините Камъни е разположена крепостта "Маричино градище". Според Карел и Херменегилд Шкорпил римският военен гарнизон се е прибирал в крепостта Туида, а местното население в градището с площ 25 000 кв.м.
Крепостната стена е ограждала южната, западната и част от северната страна, Източната е недостъпна. Оградната площ има форма на удвоен правоъгълиник, намиращ се сред прекрасна природа. Стената започва от скалите на западния край, над самата река, продължава на изток и оттам покрай пъстроцветна поляна на север достига до стръмните скали над Равна река, под водопада и куполовидната пещера Футула.
Несравнима красота е тук, особено през пролетта. Водата от водопада ехти и се пени. Зелено-розови оттенъци проблясват от пещерата, а край реката и крепостта са надвесили клони габърови и дъбови дървета, люлякови цветове.
На югоизточния край на Маричино градище са били издигнати помещения и кули. От тях се разкрива гледка към Хисарлъка, Сливенското поле. Манастирските възвишения, Бармука. Открити са водопроводни тръби, по които каптираната вода от реката била отвеждана в крепостта, фрагменти от средновековна керамика говорят за материалната и духовна култура на нейните обитателите.
Днес следи от зидове има на няколко места под трасето на въжената линия, в близост до Халката - скалния феномен, символ на Сливен..
|
|
|
Останки от манастира "Св. Спас" |
Разположен на 6-7 км северно от Сливен, в местността Селището, по горното течение на р. Манастирска. Един от 24-те манастири на Сливенската малка Света гора. Съществува предание, че тук на 21 май е ставало събор и манастирът е бил посветен на Св.Константин и Елена.
Представлявал малка крепост, оградена с висока каменна стена върху площ от около 1,5 дка. Интерес предизвиква манастирската църква, която е еднокорабна с притвор, дълга 13,5м, широка 5,5 м, с една голяма петстенна отвън абсида и две малки – тристенни. Край северната и източна оградни стени са разположени монашеските килии, в които е имало огнище или пещ и правоъгълна ниша за молитва. В една от тях е врязан с двойни линии кръст, между които са изписани буквите IC – XC, NI – KA (Христос побеждава). Сред находките преобладават гърнета и паници с украса "сграфито", монети, бронзови закопчалки за книги и други. Всички те дават основание изграждането на манастира да се отнесе към края на ХІІІ и началото на ХІV век..
|
|
|
|
|
|
