4 март 2006 г. (събота)

Кукери – с. Камен

Проявата се организира ежегодно в навечерието на Сирни Заговезни, със смяна на селището - домакин. Тази година домакин на събора е село Камен.

Провеждането на събора стимулира процесите на проучване на маскарадната обредност, съхраняването и популяризирането на локалната и регионалната й специфика като културно наследство с особено място в съвременния културен процес. Участниците се представят в две категории - зимна и пролетна маскарадна обредност.

Програмата на празника включва провеждането на конкурси за точно възпроизвеждане на обред /фрагмент от обред/, изпълнение на обреден танц, за обреден костюм, маска и реквизит.

11 март 2006 г. (събота)

ТОДОРОВ ДЕН

Традиционни конни надбягвания - Кушии, с. Блатец, община Сливен

Провеждат се всяка година през съботата от Тодоровата неделя (съботата след Сирни заговезни) в село Блатец, община Сливен.

Тодоровден – е празник, посветен за здравето на конете, което определя и основните дейности в него.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Най-интересният момент от Тодоровден е Кушията – надбягвания с коне. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. Кушиите започват с традиционни песни, посветени на празника, след което се изпълнява традиционен ритуал – окичване на най-красивия кон в селото и тодоровски песни.

Надбягванията се провеждат на стадиона в село Блатец. В тях участват основно млади мъже от селото и региона.

Инициативен комитет определя комисия, която да подготви надбягванията. Комисията избира всяка година маршрута на кушията (може и да не се повтаря) – стартовата точка, трасето и финала. Печели този участник, който пристигне пръв на финала. Всеки участник има номер. За първите три призови места се осигуряват атрактивни награди, а победителят играе върху коня си традиционния танц на победителя пред всички присъстващи.

Освен традиционните конни надбягвания, за да се превърне празникът в истинско веселие, има и допълнителни атракции – надбягвания с магарешки каручки, надбягвания с конски каруци, конкурси за най-красив кон и за най-грозен кон и т.н.

Надбягванията завършват с традиционните български хора, в които взимат участие многобройната публика, участниците и гостите на празника.

Организатори на празника: Инициативен комитет; Кметство – с. Блатец; Читалище "Пробуда" – с. Блатец и Община Сливен

• Банчо Банов – Председател на Инициативен комитет – с. Блатец – тел. 0889 734 074
• Димитър Вълков – кмет, с. Блатец – тел. 04512-2011, 2012

20-23 април 2006 г. (четвъртък-неделя)

Великденски празници – с. Крушаре (великденски козунаци, великденско празнуване)

5-6 май 2006 г. (петък – събота)

Гергьовден – с. Крушаре

3 юни 2006 г. (събота)

Традиционни годишни надпявания – "На събор край Тунджа" – с. Самуилово

Съборът се провежда през година с промяна на домакинството в зависимост от желанието за гостоприемство на селищата от поречието на река Тунджа. Утвърждаването на приемствеността от традиция към съвременност в регионалната и национална празнична система, естественото възпроизводство на фолклорната традиция в наше време чрез празника, са целите на организаторите. Програмата на събора включва провеждането на конкурси за надиграване, конкурс за фолклорни игри в зависимост от местната традиция : семейни, летни и пролетни обичаи, сред които "лазаруване", "жътва", "пеперуда", "седянка", "меденик" и др.

23 – 24 юни 2006 г. (петък – събота)

Празник на билките и лечителите – Еньовден – с. Бяла

Село Бяла е планинско селище, намиращо в северозападната част на Община Сливен, разположено заедно с още три села – Новачево, Градско и Въглен в долината на старопланинската река Беленска и едноименната малка котловина.

Релефът тук е планински, с надморска височина 600 до 1100 м. Климатът е планински и умереноконтинентален. Средната годишна температура е между 8-10 оС.

Природните условия благоприятстват за отглеждането на фуражни култури, картофи, тютюн, малини. Горите и поляните са богати на гъби и планински ягоди. Неслучайно в миналите векове хората на Бяла са се препитавали основно с дърводобив и знахарство. И сега още значителна част от населението е заето в дърводобива, дървообработването и залесяването, а през летните месеци много от хората събират диворастящи билки и гъби за прехрана.

Една от основните задачи, които си поставя читалище "Христо Ботев" – с. Бяла е да развива интересна и актуална дейност; да съдейства за развитието и обогатяването на културния живот на хората от селото, възпитавайки младите жители на Бяла в патриотизъм, демократизъм и всеобщ морализъм и мобилизиране на общността за решаването на местни проблеми.

Основните празници, които се почитат все още в Бяла са: Свети Дух и Света Троица – 50 дни след Великден, когато се празнува църковния събор и e празника на селото и Еньовден – 24-ти юни – Свети Йоан Кръстител и Ден на билките, както и традиционните – Коледа, Великден, Гергьовден.

ПРАЗНИК НА БИЛКИТЕ И ЛЕЧИТЕЛИТЕ

От 2000 година по инициатива на Фондация "Съхраняване духа на българина", читалище "Христо Ботев" и Кметство – с. Бяла точно на 24-ти юни всяко година се провежда Празник на билките. В народния календар това е най-големият билкарски празник. Посветен е на слънцето и борбата срещу болестите. Съвпада с лятното слънцестоене. Смята се, че на тоя ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести.

Според поверието срещу Еньовден различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова на този ден е най-масовото им събиране. От набраните билки се правят еньовски китки и венци, увива се голям венец, през който се провират всички за здраве. В Бяла се правят обичаите "Мълчана вода" и "Еньова буля". Смята се, че в името на този празник са слети две имена – Йоан /Иван/ и Еньо /от прабългарското ени – "нов", означаващо някога "нов ден"/. Нека не забравяме, че е било време, когато Нова година се е празнувала тъкмо в тия дни – след най-дългия ден на годината.

Програма:

Празникът се провежда в рамките на два дни – 23 и 24-ти юни. Вечерта преди Еньовден /23-ти юни/ след залез слънце се изпълнява ритуала "Мълчана вода" – прави се шествие от селото до определен извор, пазен от самодиви, откъдето се налива вода. При връщането никой не трябва да проговаря. Смята се, че тази вода е лековита – тя се пази през цялата година и се използва при болести.

На следващия ден – Еньовден, 24-ти юни преди изгрев слънце хората се къпят в роса за здраве, берат билки, свиват китки и венци, прави се и голям еньовски венец, през който хората се провират за здраве. Изпълнява се ритуала "Еньова буля", в който участват малки момичета и се правят наричания.

Провеждат се срещи с народни лечители и представяне на лечебни продукти, както и възможности за развитие на малък бизнес в областта на отглеждането на култивирани билки и алтернативното земеделие.

Празникът завършва с концерт и разнообразни конкурси.

Съпътстващи дейности: Изложение на билки, мед и други лечебни продукти и информационни щандове.

Организатор: Читалище "Христо Ботев" – с. Бяла

С подкрепата на: Община Сливен и Кметство – с. Бяла

Читалище "Христо Ботев"

ул. "Чумерна" 26

8850, с. Бяла

• Стоянка Маринова – секретар на НЧ "Христо Ботев" – с. Бяла – 04551-2102
• Катя Иванова – тел. 044 / 66 28 79, 0899 434 457, e-mail:

1 – 2 юли 2006 г. (събота и неделя)

Годишен събор на каракачаните в България – Местност Карандила

Традиционна годишна среща на каракачаните от България. Осъществява се в нарочно подготвена автентична обстановка, свързана с каракачанския бит, традиции и обичаи.

Организатор на събитието е Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.

Съборът е с национален и международен характер и значение. Канят се гости от Гърция и Македония. Мотото на тези събори е каракачаните в България да бъдат живият мост на приятелство между балканските народи. Тези събори са предшествани от научно-практични конференции и срещи.

6 август 2006 г. (неделя)

ПРЕОБРАЖЕНИЕ

местност Кушбунар, Карандила

Провежда се всяка година на Преображение Господне – 6 август

Кушбунар е високопланинска долина в горното течение на едноименна река. Местността носи името си от намиращия се тук голям планински извор "Куш бунар" (Птичи кладенец). Разположен е на 1050 м надморска височина сред омайна природа.

В околностите на "Кушбунар" на юг от извора има останки от средновековна църква, а на югоизток е била кушбунарската крепост, от която някога са бдели български стражи.

Кушбунар се намира недалеч от оживения древен път – Джендем дере – Чуката – с. Ичера – Котел – Шумен

Целта на празника Преображение е да възстанови отдавна забравената традиция сливенци да се събират на Кушбунар в деня на Преображение, да се потапят в лековитите и ледени води на извора за здраве, да празнуват и се веселят заедно сред природата.

Празникът се провежда всяка година на Преображение Господне – 6 август в местността Кушбунар, Карандила.

По време на празника се отслужва водосвет за здраве, разказват се легенди, свързани с мястото Кушбунар и деня Преображение, пресъздава се ритуала за здраве, когато всеки ще може да се потопи в извора, а по-смелите се състезават да изваждат монети и камъчета от ледените му води.

Организатори на празника: Община Сливен и Читалище "Единство" – гр. Сливен

Легендите от древността разказват:

В миналото по тези места са обитавали много орли. Преди още младите птици да започнат самостоятелен полет във висините, те били потапяни от своите по-големи събратя във водите на извора, с което добивали мощ за сила и летене.

На Преображение Господне (6 август) според тогавашните поверия сутрин преди изгрев слънце самодивите завършвали своите игри и тогава извора ставал лековит. Който се потопи в него – оздравява. Тази негова лековитост била много прочута.

През 1702 г. кримският хан Селим Гирай пристигнал с кола, теглена от 50 бивола да търси лечение във водите му.

Легендата разказва още:

Закътан сред обширни букови гори Куш бунар навремето става едно от най-прославените хайдушки сборища – местностите около извора са били сигурно убежище на хайдутите. Много хайдушки дружини са пили водата на Кушбунар и там са полагали клетва за отмъщение и борба с османските потисници. Ето какво пише Панайот Хитов: "Запряхме се през 1858 г. на онова място, което се нарича Кушбунар (българите го наричат Птичи кладенец). Тук трябваше да запрем да извадим из земята закопаното през миналото лято свое оръжие и да го раздадем на момчетата. Да кажа накратко – това беше нашия военен магазин.

Тази местност е била избрана за сборен пункт на революционни дейци от Втори революционен Сливенски окръг по време на Априлското въстание. Тук през май 1876 г. се събират въстаниците от Сливенски и Ямболски окръг, след което полагат клетва и тръгват на борба за освобождението на отечеството

• Мария Гаджалова – Председател на читалище "Единство" - Сливен, тел. 044 / 66 76 98

август 2006 г. (събота)

"Златна праскова" – Празник на плодородието – с. Гавраилово

Успешен опит за съчетаване на местния поминък - отглеждането на праскови, със съхраняването на традициите и обичаите от живеещите в региона.

Програмата включва семинар за запознаване със състоянието и тенденциите в развитието на производството на праскови в страната, изложба и дегустация на продукци, богата фолклорна програма, конкурси и състезания за деца.

Той се организира от Община Сливен, Областна дирекция "Земеделие и гори", Областна служба за съвети в земеделието, Опитна станция по прасковата, кметство с. Гавраилово, Народно Читалище "Слънце" с. Гавраилово, ОП "Българска праскова" ООД - Сливен.

Целта на празника е да обедини основни ценности – съзидателния труд, фолклорното наследство и веселието и да съдейства Сливенски регион да се възроди като основен производител на праскови.

В салона на читалището се провежда семинар с производители на праскови. Лектори са научни работници от аграрни институти, както и водещи производители от региона. Празникът е съпроводен от веселие, в което има : рисунка на асфалт, колоездачно състезание, най-бързо ядене на праскови, избор на мини Мис и мини Мистър "Праскова". В програмата участват читалищни колективи от Община Сливен.

Празникът "Златна праскова" е нова форма на сътрудничество между традиционните производители и читалището, което търси нов модел на взаимодействие и се утвърждава като инициатор на инициативи за развитие на местната общност.

• Иван Иванов – секретар на Нар. Читалище "Слънце" – с. Гавраилово – 04513-2383;
• Росица Бармукова – Отдел "Култура и вероизповедания", Община Сливен, тел. 044 / 611 219; 66 31 86